— Мини на въпроса за професионалния удар — подкани го Тот.
— Това е въпросът — подчертава Диаманта. — Основните невидими мастила изискват процес на нагряване. Нагрявате хартията, разбивате шифъра. Но за да надхитрят британците, Вашингтон и неговият Кръг Кулпър започват да си играят с химичен процес.
— Чакай… Какво каза току-що? — пита Клементин.
— Химичният процес?
— Не, преди него — казва тя.
— Има предвид Кръга Кулпър — намесвам се аз.
Знам накъде бие. Иска да разбере доколко брътвежите на Нико са били верни.
— Значи Кръгът Кулпър е използвал това?
— Разбира се — потвърждава Диаманта. — Наясно сте, предполагам, какво е Кръгът Кулпър, нали?
Всички кимваме.
— Тогава трябва да знаете, че главната цел на Кръга е да помогне на Вашингтон да оповести своите най-важни секретни намерения. Всъщност невидимото мастило е само началото: Кръгът Кулпър има свои собствени кодове и шифри… те никога не използват истинските си имена… пишат на гърба на петнайсетия лист хартия. Ето защо, когато Уилям Кейси пое ЦРУ…
— Знаем тази история. За статуята — прекъсвам го аз. — Те са най-добрите шпиони на всички времена. Разбрахме.
— Едва ли сте я разбрали. За толкова малка група Кулпър имат огромен принос за победата на Революцията. А най-големият им принос произтича от факта, че всички жизненоважни документи са били ръкописни писма. Затова, когато британците продължили да прехващат заповедите на Вашингтон отново и отново, той поискал от Кръга Кулпър да направят нещо по въпроса.
— Да изработят невидимо мастило.
— Но не какво да е мастило — подчертава Диаманта. — И тук идва блестящата им идея. Вместо да използват топлина, те започват да пишат с химикал, който изчезва, и го наричат „агент“. А после, искате ли да го прочетете, използвате друг химикал, наречен „реагент“.
— Той кара написаното да се появи отново — доуточнява Тот.
— Просто, нали? Агент и реагент — повтаря Диаманта. — Докато пазите втория химикал в тайна от врага, той никога няма да разбере какво е написано. И, както предположихте, Вашингтон и Кръгът Кулпър записват своите съобщения на титулните страници на обикновени книги.
Диаманта сочи речника, а аз чувам думите на Нико в главата си: „Не всичко може да се види толкова лесно“.
— Използвали са книги, понеже никой не би търсил съобщения в тях — обажда се Тот.
— Това е част от замисъла. А използват именно книги, защото, за да подействат по-добре химикалите на невидимото мастило, са се нуждаели от качествена хартия — обяснявя Диаманта. — По онова време хартията на най-разпространените джобни книги като стари брошури, алманаси…
— … и речници — добавя Клементин.
— … и речници — съгласява се Диаманта — е по-евтина, отколкото качествената хартия, внасяна от Англия.
Той нахлузва чифт памучни ръкавици, внимателно посяга, взема речника от ръцете ми и го слага отворен на лабораторната маса.
— Единственият проблем е, ако имате речник с двеста страници, как да разберете върху коя страница да приложите проявяващия химикал? — Той започва да прелиства леко потъмнелите празни страници, но като цяло неразличими една от друга. — Не е изненадаващо, че Кръгът Кулпър се е спрял на тази.
Диаманта издърпва първия лист мека хартия и отново разкрива екслибриса на книгата:
Exitus
Acta
Probat
— Що се отнася до съобщенията на Вашингтон — продължава той, — те са знаели да четат между редовете.
Все още объркан, гледам Тот.
— Не говоря метафорично — пояснява Диаманта. — Точно така трябва да направим. Хайде, чети между редовете.
Изважда от най-близката тавичка за проявяване малка квадратна гъба, не по-голяма от кибритена кутия. С докосване на хирург нежно прокарва влажната гъба по страницата.
От релефните влакна на хартията изникват избелели светлозелени букви, разцъфтяват пред погледите ни и разкриват съобщение, за което започвам да мисля, че е било предназначено за президента на Съединените американски щати:
Exitus
16 февруари
Acta
26 години са дълго време да запазиш тайната
Probat
Напиши отговор: NC 38.548.19 или WU 773.427
— О, Господи! — прошепва Клементин с пресекващ глас. Лицето ѝ пребледнява.
— Става все по-любопитно, а? — Диаманта очевидно е развъл-нуван.