Единственият безмълвен остава Тот. Наблюдавам начина, по който гледа съобщението. Той също го вижда.
Ако тези числа са верни…
Току-що сме скочили в съвсем нова заешка дупка.
Глава 42
Охранителят на пропуска проучи картата на бръснаря, после го погледна отново.
Лоран мразеше този момент. Ако нещо би се объркало, щеше да стане сега.
Охранителят стоеше пред него, а бузите му започваха да се издуват.
Лоран опита да се усмихне, но се почувства, сякаш цялото му тяло се сплесква. Сякаш вътрешната страна на гърдите му се допира до вътрешната страна на гърба му. Не беше шпионин. Не беше създаден за това. Всъщност единствената причина, заради която се съгласи да го направи, беше… Д-р Палмиоти мислеше, че е, защото президентът на Съединените щати е помолил лично. Но не го правеше заради длъжността.
Беше заради човека. Човека, когото Лоран познаваше, откакто Уолъс беше момче. Човекът, който помоли Лоран да се премести във Вашингтон и на когото Лоран беше дал обещание. И докато за някои хора във Вашингтон тези неща не са от голямо значение… там, в Охайо, а и на толкова много други места… знаят какво означава да държиш на думата си.
— Насам, господин Гирич! — Охранителят с обраслите вежди му подаде картата и махна на бръснаря към рентгеновия апарат.
След като лентата се задвижи, Лоран напълни пластмасовия контейнер с ключовете си, мобилния си телефон, и разбира се, книгата, която носеше: „Проблем от Ада“.
Премина през машината без забавяне и след секунди бръснарят можеше да поеме към целта си.
— Благодаря още веднъж — каза на охранителя.
— По всяко време — отговори той. — Добре дошли в Архива. И успешен лов.
Глава 43
„Шестнайсети февруари“ — чете Клементин от страницата. — Трябва ли да знаем тази дата?
Exitus
16 февруари
Acta
26 години са дълго време да запазиш тайната
Probat
Напиши отговор: NC 38.548.19 или WU 773.427
Поклащам глава към нея. Не тук.
— На тази дата откриват гробницата на Тутанкамон — обажда се Диаманта.
— Моля? — питам.
— Откъде въобще го знаеш? — настъпва Тот.
— Проверих, преди да дойдете. — Диаманта сочи надолу към непроявеното съобщение на предната страница на речника.
— Не намерих нищо забележително за периода от двайсет и шест години, но ако гледате само шестнайсети февруари, на тази дата сребърният долар става законно платежно средство в САЩ, а Хауърд Картър открива фараона Тутанкамон. Иначе това е доста спокоен ден в историята. — Забелязал нашите реакции и мълчанието ни, Диаманта добавя: — Съжалявам. Не исках да любопитствам.
— Не си любопитен. Ни най-малко — Тот дори влага нотка на благодарност в гласа си. — Просто намерихме тази книга сред разни стари папки от началото на шейсетте и решихме, че ако някой е надраскал нещо в нея, вероятно ще е забавно да видим какво е.
Диаманта се втренчва в Тот, без да се страхува от сляпото му око.
— Имаш ли някаква представа как действа невидимото мастило? — пита Диаманта.
— Току-що ни обясни как действа — отвръща Тот.
— Да. Изнесох ви краткия курс. Но ако ви бях прочел пълния, щях да спомена, че ако невидимото мастило седи прекалено дълго, например няколко десетилетия, и приложим химикала реагент, написаното ще се появи отново в бледокафяв цвят. Като кестен. Вашият запис тук е бледозелен — той сочи речника. — Това е прясно мастило и по яркостта на цвета бих се обзаложил, че е записано някъде през последната седмица.
Все още пребледняла, Клементин ме поглежда. Аз поглеждам Тот.
— Дениъл, чуй ме… — започва Тот.
— А, не. Не желая да слушам. Не се забърквам. Вече казах на Бийчър: вашите проблеми не ме интересуват и не искам и да ме замесвате в каквото и да сте се замесили вие. Той се нуждае от помощта ми и ще я получи. Но не се отнасяй с мен като с идиот, Тот. Изглеждаш надут, а освен това е обидно.
— Извинявам се — промърморва Тот.
— Извинението е прието. — Диаманта ми подава речника. — Между другото, ще ви кажа още сега: няма начин тази книга някога да е принадлежала на Джордж Вашингтон.
— Но мотото…
— Exitus acta probat никога не се появява само като три думи на една страница. Никога. Нито веднъж в сбирката му. Повярвай ми, проверил съм над трийсет книги от Маунт Върнън. При всяко използване на мотото от Вашингтон то заедно с пълния герб, включващ орела, ивиците и трите звезди. А дори и да не беше така, намерих и това…
Отваря на вътрешната страна задната корица на речника. В долния десен ъгъл със светъл молив е написано „-2“. Дори не съм го забелязал преди.