Знам колко се притеснява Тот. Той винаги се притеснява. Но когато мисля за това, което преживяхме днес…
Как би могло да стане по-лошо?
Глава 47
Най-напред архивистът трябваше да спре на едно място.
Сега, когато Бийчър си беше тръгнал, нямаше да отнеме много време.
Бърза да изкуцука обратно в зала „Справки“ и да отиде при първия… втория… третия… четвъртия библиотечен шкаф отдясно. Архивистът се огледа, но знаеше, че тук няма никой. Главната причина да изберат помещението.
Президент винаги беше толкова увлечен по ПСИД. И в това имаше смисъл. ПСИД беше защитен. ПСИД беше перфектен.
До вчера, когато се оказа, че не е.
Архивистът се протегна към най-горния рафт, изблъска настрана черните папки и посегна направо за книгата. „Проблем от Ада“. После извади от джоба си пластмасово шишенце с размерите на чашка за шотове и триъгълно зърно на върха. Зърното всъщност беше гъбичка. Отвори книгата на страницата с авторското право, наведе малката бутилка и остави течността вътре да попие в триъгълната гъбичка. С няколко бързи мазки намаза страницата.
Само за секунди се появи зелен ръкописен надпис с дребен почерк.
Той го прочетете бързо, защото вече знаеше по-голямата част. Но в края…
Архивистът кимна. Що се отнася до Бийчър… и тази жена Клементин… Точно така трябваше да стане.
Думите избледняха и изчезнаха, а архивистът захлопна книгата и тръгна през фоайето, за да излезе навън, в студа на Пенсилвания Авеню.
— Такси!
Черно-жълто такси закова пред него.
— Къде отиваш тази вечер? — попита старият таксиджия с топчест нос и дебели бифокални стъкла на очилата, подавайки на архивиста ламинирана карта, когато той се вмъкна вътре.
— Какво е това? — попита архивистът.
— Моята мисия.
И наистина, на ламинирания картон пишеше: Да ви доставя до вашата дестинация в най-приятна за вас обстановка. Отдолу имаше списък на всички местни радиостанции.
Само във Вашингтон. Всички са проклети перфекционисти.
— Просто завий там зад ъгъла — каза архивистът. — Чакам едни приятели. Те са в светлосин „Мустанг“.
— Да не е като този? — попита шофьорът и посочи през предното стъкло класическия автомобил с Бийчър и Клементин, който се изкачи по рампата, направи остър завой надясно и се включи в движението.
— Да, те са. Прекрасна кола, нали?
— Искаш да ги следвам? Като на кино? — попита шофьорът.
— Може да изостанеш малко. Дори и да ги загубим… — архивистът остави „Проблем от Ада“ на седалката — вече знам къде отиват.
Глава 48
— По-добре ли се чувстваш? — питам Клементин.
— Май да.
— Не ми звучи като „добре“. Звучи ми като „май да“.
За момент тя продължава да седи мълчаливо, взира се в огледалото от нейната страна на седалката и гледа ярките светлини на множеството коли зад нас. Използвам огледалото за обратно виждане и правя същото. Отбелязвам си наум кой е зад нас: синя „Акура“, няколко джипа, непропорционално голям брой хибриди и обичайните за часа пик таксита. Нищо необичайно. От това не се чувствам по-добре.
— Тот ме мрази — обажда се Клементин.
— Какво те кара да мислиш така?
— Имаш предвид освен дългото взиране и обвинителните погледи… или вероятно когато отговорих на обаждане и той сякаш каза: „С кого говориш? Мразя те“.
— Просто се притеснява за мен.
— Ако беше притеснен, сега щеше да седи в тази кола. Той не ме харесва. Не ми вярва.
— Е, аз ти вярвам.
Докато завъртам волана, за да завия пак надясно и да последвам движението в пиковия час по Конститюшън Авеню, тя мълчи.
— Какво, сега смяташ, че не ти вярвам ли?
— Бийчър, фактът, че днес дойде заради мен при Нико… Знам как се чувстваш. И се моля ти да знаеш как се чувствам аз. През всички тези години… Хората не бяха мили с мен по начина, по който си мил ти. Но не разбирам едно: защо така и не ми обясни какво видя в онези сигнатури в книгата?
Тя говори за съобщението с невидимо мастило:
Exitus
16 февруари
Acta
26 години са дълго време да запазиш тайната
Probat
Напиши отговор: NC 38.548.19 или WU 773.427
— Знаеш какво означават тези числа, нали? — пита тя. — Знаеш на кои книги са.
Клатя глава.
— Бийчър, не е нужно да ми казваш. Честно, не си длъжен. Но ако мога да помогна…
— Не са книги — уточнявам.
Завивам наляво и следвам потока от автомобили, поел към междущатско шосе 395 и знаците за моста на Четиринайсета улица. Отново поглеждам в огледалото.