Ванове, хибриди, таксита, няколко нахални шофьори си пробиват път, но като цяло всичко си е на мястото.
— Бийчър, аз бях там. Човекът в „Консервация“ каза…
— Диаманта не знае какво…
— Чакай. Какъв диамант?
— Дениъл. В „Консервация“. Това е прякорът му. Диаманта — обяснявам. — И макар да е експерт по строеж на книгата и въздействието на химични реакции, няма особено понятие от библиотечната наука, защото в противен случай щеше да знае, че никой от тези номера не е сигнатура.
Тя се смръщва, сякаш се опитва да си припомни цифрите.
— NC 38.53.628 или WU 771,377 — повтарям ѝ ги аз. — Приличат на библиотечни сигнатури, нали? Но и в двете липсват разделители. — Виждам объркването ѝ и обяснявам: — Във всяка сигнатура има две групи от букви. NC е първата група… N означава изкуство. Всички книги с N са свързани с изкуството. Какво изкуство, това ти казва буквата С:… от Ренесанса, модерно и прочее. Но преди последната поредица числа… шестотин двадесет и осем… винаги има още една буква… разделител… разделя тематиката, указва ти автора или заглавието, или някое друго подразделение, така че да можеш да го намериш. Без тази втора буква не е истинска сигнатура.
— Навярно вторите букви са пропуснати нарочно.
— И аз си помислих така. После видях другия номер: WU 771,377
— А W означава?
— Това е проблемът. W не означава нищо.
— Какво искаш да кажеш?
— Преди години всяка библиотека е имала своя собствена система. Но за да се уеднаквят, когато светът преминава към системата на Конгресната библиотека, всяка буква означава определена различна тематика. Q е за наука. K е за право. Но за три букви… — W, X, Y — никога не е определено нищо.
— Значи, ако книгата започва с X…
— Всъщност, X понякога означава книги, оставени извън основния фонд, вероятно защото са пикантни или мръсни… познай откъде произлиза X-филми, но разбираш за какво става дума. Книга, която започва с WU… въобще не е книга…
— Може ли да е нещо друго освен книга?
— Залагам десетачка, че в момента Тот се занимава тъкмо с това — обзалагам се аз и пак проверявам в огледалото. Извисяващата се сграда на Архива отдавна е изчезнала. — В системата за регистриране на правителствените публикации W е за старото Министерство на войната. Но WU не съществува.
— Значи може да е всичко?
— Всичко може да бъде всичко. Но каквото и да е, не е в редовната система, следователно не е изключено да бъде в по-стара библиотека, която не използва системата, или в частна, или…
— Какъв вид частна? Като нечия лична библиотека ли? — иска да разбере тя.
Описвам кръгчета с пръст по волана, докато обмислям тази идея. Даа. С цялото търчане след Дъстин Гирич не се бях сетил за това.
— Как мислиш, президентът има ли своя собствена частна библиотека в Белия дом? — пита тя.
Мълча.
— Бийчър, чу ли какво казах?
Кимам, но продължавам да мълча, пръстите ми още описват кръгчета.
— Какво не е наред? Защо млъкна така? — не ме оставя на мира тя.
Преди да успея да кажа нещо, Клементин стига до отговора:
— Притесняваш се, че не можеш да спечелиш.
Отново чувам думите на Орландо от момента, след като открихме книгата в ПСИД: „Посочи ми един човек, изправил се някога срещу действащ президент и отървал се същият, какъвто е бил преди“.
— Не можем да спечелим, знам. Никой не може да спечели в подобен случай. Никой не печели срещу президента.
— Не е вярно. Докато тази книга е у теб и докато той не знае, че е у теб, ти го държиш, Бийчър. Можеш да го използваш, за да…
Започвам да дишам тежко. Изписването на кръгчета се ускорява.
— Добре ли си? — интересува се тя.
Продължавам да мълча.
— Бийчър, какво не е наред?
Вперил поглед напред, посочвам навън.
— Мостове. Не обичам мостове.
Вече сме по средата на наклона. Тя поглежда надясно, но едва когато пътят стига най-високо и минаваме край светещите бели колони покрай гърба на Джеферсън Мемориъл, тя забелязва огромната тъмнина на река Потомак да се разгръща пред нас. Широкото платно на моста на Четиринайсета улица не прилича на мост. Но по зеления оттенък, от който сега лицето ми заприличва на нейното, тя разбира, че го усещам така.
— Шегуваш се, нали? — смее се Клементин.
В отговор не се засмивам.
— Баща ми почина на мост.
— А баща ми се опита да убие президента. Май те бия.
— Моля те, спри да говориш. Опитвам се да не повърна, като си представям, че отново съм в колониалните времена и пиша писма с перодръжка.
— Добре, но виждал ли си някога какво пропускаш? Този изглед… — Тя сочи през прозореца. — Вижда се цялата задна страна на Джеферсън Мемориъл.