Под „ние“ имам предвид Националния архив. Той служи като хранилище за най-важните документи на правителството на САЩ — от оригиналната Декларация за независимост до филма на Запрудър[1], от докладите за възможностите да бъде заловен Бин Ладен до формулата на антракса; тук правителството съхранява от смъртоносни спори до най-важните тайни досиета на ЦРУ, ФБР, АНС и на всяко друго съкращение. Както ми обясниха при започването ми на работа като архивист преди три години, Националният архив е таванът на нашата държава. Лексикон с десет милиарда документа — почти всяко жизненоважно досие, запис и доклад, произведен от правителството.
Без съмнение това означава, че сградата е пълна с тайни. Някои са големи, други малки. Но всеки ден аз изравям още една.
Точно както сега.
— Хауърд… Хауърд… Хауърд — шепна си, докато прелиствам покритите с кафяви петна страници и прекарвам показалец по азбучния регистър, като едва го докосвам.
Преди трийсет и четири минути, докато бяхме потънали в издирването на документите на Клементин, закръглена жена на средна възраст, с глава, увита в копринена кърпа на индийски орнаменти, сякаш се подлага на химиотерапия, нахълта през служебния вход в търсене на информация за свой роднина. Знаеше името му. Знаеше факта, че е служил по време на Войната за независимост.
И разполагаше с мен.
В качеството си на архивисти, независимо дали въпросът идва от изследовател, от обикновен човек или от Белия дом, нашата работа е да намерим отговорите, които…
— Бийчър — вика ме Клементин. — Слушаш ли ме?
— Да?
— Да, сега. Повиках те три пъти и… — тя замълчава и навежда глава така, че пиърсингът на носа ѝ сочи надолу. Но усмивката ѝ, същата топла усмивка от седми клас, все още си е съвсем на място.
— Напълно се заплете в тези неща, нали?
— Онази жена… Не мога просто да я пренебрегна.
Клементин замълчава и ме оглежда внимателно.
— Ти наистина си станал един от добрите, така ли е, Бийчър?
Поглеждам надолу към регистъра. Погледът ми застива…
— Бил е музикант — избъбрям.
Соча ѝ плътната ронеща се страница, вадя бележник от джоба на престилката си и преписвам информацията. Ето защо го няма в регистрите за редовна служба. Нито в пенсионните регистри на горния етаж. Музикант. Джордж Хауърд е бил музикант по време на революцията.
— С други думи, свирил е „отбой“?
— Не… Мелодията за отбой е измислена чак по време на Гражданската война. Свирил е на флейта и барабан, поддържал е ритъм, докато войниците маршируват. И тази информация показва какво военно заплащане е получавал за службата си.
— Това е… Даже не знам дали е интересно, но как изобщо ти хрумна да слезеш тук? В смисъл, тези книги изглеждат, сякаш не са отваряни от векове.
— Не са. Но когато миналия месец идвах тук да търся някои останали от БСО[2] шпионски документи, видях, че притежаваме тези стари счетоводни регистри от Министерство на финансите. Няма значение какво друго може да прецака правителството, да знаете, че когато пише чек и дава пари, със сигурност запазва точни записи. — Изправям се, горд с археологическата си находка. Но преди да се поздравя…
— Покажете документ за самоличност — обявява спокоен глас зад нас с натъртване на всяка сричка, та звучи като Са. Мо. Лич. Ност.
И двамата се обръщаме и виждаме мускулест, набит мъж, появил се в далечния край на прохода. Лампите светват над него, докато върви към нас. Екипиран е изцяло в черна броня и държи полирана, също черна пушка. Изучава картата ми, след това поглежда червената значка „Посетител“, закачена на блузата на Клементин.
— Благодаря — кимва той.
За малко да забравя кой ден сме. Когато президентът ще идва, така правят…
— Сикрет Сървис… — прошепва Клементин.
Тя свива тънките си вежди и се подсмихва дяволито и аз започвам да се чувствам, както не съм се чувствал от много време.
Ала най-тъжното е как този прекрасен прилив на несигурност ми носи усещането, все едно преоткривам стар, неизползван от детството ми мускул. Разменяме си имейли с Клементин повече от два месеца. Но е невероятно да видиш как момичето на първата ти целувка може да те накара да се почувстваш отново на четиринайсет години. А още по-невероятно е, че преди тя да се появи, дори не знаех колко ми е липсвала.
Повечето хора, видят ли въоръжен агент на Сикрет Сървис, се спират за малко. А Клементин се забързва към края на реда и наднича зад ъгъла, за да разбере накъде е отишъл. Безстрашна както винаги.
— Значи тези момчета пазят документите? — пита тя, когато я настигам и я повеждам навън.
2
Бюро за специални операции; службата предшественик на ЦРУ, създадена през Втората световна война. — Б. пр.