Робърт К. Таненбаум
Вътрешен враг
Тази книга е от поредицата бестселъри „Сrime & Mystery”. Най-добрите и най-търсените трилъри, преиздавани в милионни тиражи и филмирани по целия свят.
Бъч Карп u Марлин Чампи са най-интересната двойка герои в съвременния трилър. Таненбаум пише истории, които си заслужава да бъдат разказани. Chicago Tribune
Детектив Брандън Кули — „златното момче” на нюйоркската полиция — прострелва многократно в гърба чернокож автокрадец… Сериен убиец ликвидира бездомниците по улиците… Медиите подлудяват. Заместник-градският прокурор Карп вече е наясно, че политиката е над справедливостта, щом предстоят избори… Карп трябва да спре насилието, преди да засегне близките му. Но срещу него е перфектно организирана система от корупция и конспирация, която заплашва да го съсипе… Този път завинаги.
Робърт К. Таненбаум е от най-ярките автори на бестселъри в САЩ. Книгите му идват след блестяща политическа кариера: заместник-прокурор на Ню Йорк, кмет на Бевърли Хилс и съветник на Конгресната комисия за разследване убийствата на президента Джон Кенеди и Мартин Лутър Кинг.
Автор на тринадесет книги, сред които осем романа с Бъч Карп и Марлин Чампи.
— Господи! Това е той. Кучият син! — извика Кули.
Неш погледна сепнато надясно. Край тях минаваше нов червен джип.
— Кой?
— Ломакс, естествено. Тръгвай!
Неш включи червената лампа на капака и сирената. Следващото, което чуха, беше свистене на гуми по мокър асфалт… На Петдесет и трета профучаха край две синьо-бели полицейски коли с опрени брони, в които дежурните разговаряха помежду си. Секунди по-късно и те се включиха в преследването.
С крайчето на окото Неш видя, че Кули е спуснал прозореца докрай.
— Приближи го! — надвика той вятъра.
Неш приближи полицейската кола на пет метра от лъкатушещия джип. Кули започна да стреля…
На важните за мен хора: Рейчъл, Роджър, Били и Пати, както и в памет на моя шеф — Франк С. Хоган.
Повтарям отново и отново, че главната заслуга да съществува тази книга е на Майкъл Грубър. Неговият гений и научен подход личат навсякъде в нея. Основно и единствено той е отговорен за качествата на този ръкопис, а и неговото сътрудничество в никакъв случай не бива лекомислено да бъде пренебрегнато.
1
В четири сутринта обядваха в полицейския „Додж” без отличителни знаци, почти залепени до паркирана в южната част на Четиридесет и седма улица кола, съвсем близо до западната част на Десета. Неш, разположил се зад волана, беше купил два подлютени хотдога и кутийка пепси. До него Кули ядеше италиански сандвич и пиеше голямо кафе с мляко. За началото на март си беше твърде студено; валеше непрестанно и затова оставиха двигателя на колата, чистачките на стъклата и отоплението да работят. В автомобила бе топло, а и прозорците му блестяха от чистота.
Беше неделна нощ. Редките коли по улицата старателно намаляваха скорост, минавайки край тях. В такива случаи и двамата зарязваха храната. Неш поглеждаше в огледалото за обратно виждане, а Кули, извъртял шия, наблюдаваше как преминаващият автомобил прегазва локвите отляво. Чакаха определена кола — предполагаем тъмносин ван с бели надписи. Принадлежеше на някого си, за когото някой друг бе разказал на трети, който пък възнамеряваше тази нощ да прекара от Вирджиния автомобил, добре натъпкан с пистолети и автоматични пушки, до определено място на Четиридесет и седма между Девета и Десета. В тази част на Манхатън бяха разположени три други коли на различни места, та ако оня се опита да се изплъзне от Отряда за борба с организираната престъпност, да налети на патрулките, които — предполагаше се — вече са блокирали пътищата за отстъпление.
Неш хвърли поглед към партньора си, който не бе отронил и пет думи, откакто се върна от денонощната закусвалня. Свъсил вежди, Кули работеше с челюстите далеч по-усилено от необходимото, за да сдъвче сандвича, и това издаваше колко е напрегнат вътрешно. Кули не обичаше да блокира нечий път с кола. Не. Детектив Кули предпочиташе да изхвърчи от вратата на автомобила първи и с изваден пищов да крещи: „Стой на място! На място!” — или някаква друга строга полицейска заповед. Били Неш се смяташе за достатъчно смел, за да работи в Полицейското управление на Ню Йорк. Досега никой не бе изказвал съмнения относно качествата му, но той си знаеше, че партньорът му по принцип е непредвидим и безразсъдно смел. Не непременно луд, защото Неш — съпруг и баща на три деца — никога не би приел да работи с луд, но определено беше необикновен. Тридесет и две годишният Неш — с четири години по-възрастен от Кули — продължаваше да работи като младши партньор, срещу което всъщност нямаше нищо против. Отговаряше на темперамента му, а отразената слава и признанието, които получаваше всеки партньор на Кули, го задоволяваха. Неш си повтаряше, че неговата задача е да брани гърба на Брандън — само по себе си това отнемаше доста време и енергия — и да потиска донякъде прекалено бесните импулси на хлапака. В момента се питаше дали Кули не му е сърдит заради неуспеха около операцията, свързана с Фирмо, понеже тъкмо провалът бе една от причините да си мълчат тази вечер. Но всъщност, прецени Неш, довършил първия подлютен хотдог, как ли можеха да се справят? Като начало Кули се държа…