Чакаше, а мисълта му блуждаеше, докато съдебните заседатели и представителите на специалните отдели приключат с полагащите им се пет-десет минути. Най-после Карп му кимна, че е негов ред. Прокашля се и започна. По време на отчета му няколко от шефовете на отдели излязоха с извинението, че ги чака неотложна работа. Катафалку нямаше нищо против, но отново му се стори несправедливо. Самият той не би имал нищо против да се измъкне, щом приключи, но беше доста неудобно, защото както винаги бе предпоследен. Докато говореше, Карп си водеше бележки върху един от неизменните бледозелени тефтери, които използваше. Катафалку дълбоко се съмняваше, че бележките се отнасят до „Специални разследвания”. Но и това го устройваше; вече бе почти към края.
— …и получаваме пълно съдействие от страна на таксиметровите шофьори, както и достатъчно добра информация. Очакваме поне двадесет и един обвинителни акта. Всичко ще приключи преди първата седмица от април. И накрая — няколко полицейски произшествия. Полицай Винсент Мартино в случая с дрога в Инуд. Ще представим обвинителен акт вдругиден, но полицаят е чист. Също така Брандън Кули — стрелба при самозащита; не очакваме никакви проблеми.
Карп вдигна очи и погледна Катафалку.
— Онзи Кули ли? Вече разследвате станалото, така ли? Нали е било едва в неделя вечер?
— Ами да, Бъч, но е доста ясен случай.
— Нима? Тогава ще е уникален в списъците за полицейска стрелба.
Няколко души около масата се изхилиха. Катафалку също си наложи да се усмихне и обясни:
— Понякога нещата текат леко. Би трябвало да сме благодарни и да не си създаваме сами неприятности. Убитият е известен престъпник и крадец. Замесеният полицай го е забелязал с крадена кола и хукнал да го преследва. Последвала гонитба с превишена скорост, по време на която престъпникът се е опитал да блъсне полицейската кола. Стигнало се е до стрелба и мъжът загинал. Всичко е чисто. Някой се е опълчил срещу властта, но властта е победила.
Катафалку отново се усмихна, ала Карп попита с безизразно лице:
— Отказал се е от опита да се измъкне с висока скорост и се е насочил срещу полицейската кола, така ли?
— Нещо подобно. Не. Всъщност не е спрял, а се е обърнал в посока, обратна на движението, и се е опитал да удари полицейската кола. Освен това е карал един от онези огромни джипове „Чероки”. Представяш ли си какво е едно такова чудовище да лети насреща ти? За мен е чиста самозащита, Бъч.
Сърцето му прескочи няколко пъти, докато странните очи се впиваха в неговите. Катафалку усети как по горната устна и челото му изби пот. После за негово облекчение Карп изведнъж кимна и отсече:
— Добре. Бил, твой ред е.
Шефът на отдел „Жалби” изреди няколко оплаквания и обърна внимание, че тоалетните не работят. Карп си записа нещо и попита:
— Друго? Няма, така ли? Тогава благодаря. Вървете да си гледате работата.
Съвещанието приключи. Както обикновено, Роланд Хръкани остана, за да размени с Карп няколко думи насаме. Двамата с Карп бяха приятели, а може и съперници, но колкото и странно да беше, съперничеството бе предимно плод на въображението на Хръкани. Преди двадесет години и двамата започнаха работа в прокуратурата в един и същи ден и бяха сред последните оцелели от Златния век на прокуратурата на Ню Йорк, ръководена от безсмъртния Франсис П. Гарахи.
Когато и последният шеф на отдел излезе, Роланд забели очи, изсумтя и процеди:
— Господи, какъв глупак!
Не се налагаше Карп да пита за кого става дума, макар че можеше да се отнася за няколко от шефовете на отдели.
— Лу прави всичко по силите си — обяви Карп благосклонно.
— Така е. Но междувременно федералните вършат всичко значимо, стане ли въпрос за корупция.
— Да, срамота е. Знаеш ли, Роланд, като негодуваш толкова, защо ти не се прехвърлиш в „Специални разследвания”? Промяната ще ти се отрази добре. Може да скочиш даже и на кмета.
Хръкани отново изсумтя и направи кръст с пръстите си, сякаш да прогони Дракула. Карп се усмихна.
— Добре, добре. Забрави. Поради някаква причина тази служба никога не е преследвала големите риби, дори по времето на Гарахи. Федералните се занимават с тези случаи, а ние получаваме огризките и затова хора като Лу работят при нас. Същото е в ,,Наркотици”, „Измами” и „Рекет”. Но ти си наясно с това. Какво мислиш за последния случай?