— Да вървим! — извика Кули и изскочи от колата.
— Кули! По дяволите! Почакай!
Кули въобще не го послуша, а изчезна в тъмнината. Неш също слезе и откри, че треперещите му колена едва го държат. Последваха изстрели; няколко — един след друг. Сега вече видя черокито, килнато надясно и с предница, насочена към града. Отбеляза, че Кули тича към ударената кола, стреляйки приведен. Неш извади пистолет и се огледа. Смяташе, че има време да го направи, защото засега никой не стреляше по него. Полицейската им кола бе спряла северно от разбилия се джип. Една от синьо-белите коли се намираше от южната страна, в централната лента на магистралата, и фаровете й осветяваха мястото на инцидента Другата синьо-бяла кола стоеше по-далеч и блокираше движението на стотина метра по-нататък. Слава богу, помисли си Неш. Поне някой продължава да размишлява трезво.
В следващия миг чу изсвистяване на куршум край главата си; последваха още два изстрела, определено не от пистолета на Кули. Инстинктивно се приведе и стреля два пъти по черокито. Проследи с поглед как Кули пълзи към задницата на джипа и се насочва към пътническата седалка. Нови изстрели. Такива са отрицателните последствия да си партньор на Брандън Кули. Наведен почти доземи с насочен напред пистолет, Неш се затича бавно към лявата страна на преобърнатия джип. Друг куршум изсвистя покрай главата му и в задния прозорец от страната на шофьора се образува голяма дупка. Последваха още няколко безредни изстрела и предното стъкло се раздроби. Страхотно, няма що! Без да подбира думите си, изкрещя на двамата полицаи в синьо-бялата кола да спрат стрелбата.
Миг след това дясното му рамо се опря в мократа врата на черокито. Натисна дръжката и отвори със замах, държейки през цялото време пистолета насочен напред. Горната част на мъжко тяло се плъзна настрани, а долната продължаваше да седи в колата, притисната от обезопасяващия колан. Неш се загледа в лицето му. Оказа се наистина известният крадец и негодник Киско Шон Ломакс — впрочем, както забеляза Неш с облекчение — вече бившият такъв. Предницата на велурената жилетка на мъжа бе почерняла от кръв, а по врата и лицето зееха огромни рани. По седалката се виждаха дупки и настърчала вата — тук-там бяла, но на места вече подгизнала от кръв; приличаше на бинт върху рана.
Неш вдигна поглед и срещна очите на партньора си.
— Как е той? — попита Кули.
— Мъртъв е.
— Сигурен ли си?
— Получил е един в главата и един в шията. Това обикновено довършва човека, без да броим десетината куршума, минали през седалката и попаднали в гърба му. Ей, къде…
Кули тичаше обратно към доджа. Неш видя, че държи радиомикрофона на колата пред устата си. Обаждаше се в управлението. Чудесно. А, ето ги и двете ченгета от синьо-бялата кола.
— Мъртъв е, така ли? — попита единият.
Беше слабо тъмнокосо хлапе, на вид не повече от седемнадесетгодишно — гологлаво, с прилепнали към челото мокри от дъжда коси. Франкиоза, както гласеше името на значката му.
— Да. Ти ли стреля?
— Партньорът ми. Аз не изстрелях и един куршум.
—Браво на теб.
Неш насочи пръст към партньора на хлапето, който сякаш предпочиташе да стои по-назад. Беше чернокож мъж със сравнително светла кожа, малко по-възрастен от Франкиоза, с наднормено тегло и добре поддържани мустаци. Взираше се в увисналия над колана труп.
— Той…
— …е мъртъв — довърши Неш. — Ти кой си? А, Хигс ли? Е, защо стреляше по мен, Хигс?
— Не съм стрелял по вас, детектив.
— Напротив, синко. Може и да не си се целил в мен, но стреляше по мен. В академията учиха ли те как да боравиш с оръжие?
— Разбира се. Но това, което стана…
— Когато аз бях в академията, инструкторът обясняваше: „Винаги внимавайте каква е мишената ви и какво има отвъд нея”. Запомнил съм го, защото го повтори поне петстотин пъти. Но по твое време май са се отказали. Така ли е?
— Не — отвърна мъжът навъсено.
— Радвам се да го чуя. Последният ти изстрел мина на около петдесет сантиметра от главата ми. Ти по какво стреляше?
— По… колата. Помислих си, че…
— По колата? Смятал си, че тя представлява опасност за теб или за обществото?
— Имах предвид по шофьора. Партньорът ти не спираше да стреля и си помислих…
— …че ти се ще да участваш в забавлението. Е, с един от куршумите уцели задното стъкло и вероятно си убил заложниците отзад…