Роб отново се съсредоточи върху последните събития. В Нюйоркското полицейско управление гледат с много лошо око, ако някой от служителите им стреля с пистолет, макар и при изпълнение на служебния си дълг. Ченгетата твърдят, че хартията, която им се налага да изпишат при подобен инцидент, тежи колкото оръжието, с което е бил даден изстрелът. Нещата стават още по-лоши, когато куршумът премине през човешка плът, освен ако стрелящото ченге не предотвратява отвличане на чаровно момиченце, жертва на злобен углавен престъпник с пяна около устата. Но умре ли мишената и жертвата е чернокож, а стрелецът бял — какъвто бе случаят сега, — положението се определя като кошмарно.
Когато приключиха разговорите с началниците, капитан Роб придърпа лейтенант Магуайър на задната седалка в колата си и попита:
— Какво мислиш?
— Кули е добро ченге — отвърна Магуайър, — а Неш е изключително стабилен.
Роб въздъхна и предпазливо подметна:
— Знам, Боб. Имах предвид лайната, в които сме се забъркали. Какво ще правим?
— Кули твърди, че гадът е насочил джипа към тях. Това е нападение. Направил е всичко, за да спаси своя живот и този на Неш.
— Тази история ли ще застъпваме?
Магуайър, пришълец в отдела като началника си, разбираше недоизречените намеци във въпроса. Трудно е да станеш капитан — какъвто Роб беше, — преди да навършиш петдесет, ако не говориш и не разбираш език, достъпен единствено на посветените. Магуайър искрено се надяваше до две години също да стане капитан, затова бе усвоил почти до съвършенство този език. В стремежа си да спечели още време за размисъл, отклони отговора с въпрос:
— Съобщи ли вече на стареца му?
— Не. Исках първо лично да се запозная със случая и да подредя нещата. Кой е мъртвият между другото?
Роб вече не очакваше да получи отговор на предишния си въпрос.
— Нищожество. Дори няма гражданство — обясни Магуайър. — Има дълго досие за големи кражби и укриване на крадени вещи.
— Насилие?
— Не, сър. За жалост няма данни за такова. А е и от малцинствата.
— Така е. Там е гадостта. Но Неш няма да се отметне, нали?
— Неш е стабилен — повтори Магуайър. — Както вече казах. — Направи пауза. — Според мен, сър, трябва да оставим системата да се задейства. Ще предприемем рутинна административна процедура, ще взема показанията и на четиримата, а те са добре съгласувани, както току-що чухме. Преследване на крадена кола, опит на нарушителя да блъсне преследвачите, опасност за живота на полицейски служител, да не говорим за потенциалната опасност за невинни шофьори, когато шибаното копеле е потеглило с бясна скорост в насрещното движение. Полицаят стреля и убива нарушителя. Оправдана стрелба, край на историята. Никакво задълбочено ровичкане. Няма причина да се смята, че нещо не е наред. Досието на Кули е абсолютно чисто. Никога не е имало оплакване срещу него, не е проявявал бруталност или нещо подобно. Расизъм? Ха, та партньорът му е чернокож. И в тази част сме неуязвими.
— Ще има доклад — напомни Роб.
— Разбира се. Става въпрос за убийство, сър. Очаквам детективите, замесени в случая, да напишат всичко, както е било, без да се страхуват или да проявяват пристрастия.
— Както постъпват винаги.
— Точно така. А после всичко остава грижа на областния прокурор.
— Правилно. Между другото, кой прие съобщението за убийството?
— Стив Амалфи и Оскар Ривера.
Роб се допита до картотекираните в главата си имена на стотината детективи, които ръководеше. Не се сети кои са, което беше добре. Ако някой от тях има проблеми с дисциплината, ако постоянно вдига врява, ако е под личната закрила на влиятелен патрон, Роб щеше да е в течение. Следователно ще разполага с ясен, компетентен доклад, написан от мъже, които — при необходимост — могат да бъдат жертвани. А и никой от отдела няма да прочете особено внимателно доклада при толкова бумащина, струпана по бюрата на началниците. Главното е да се увери, че ако случаят се развони, няма да засегне нито него, нито някои от хората му. Смяташе, че е в относителна безопасност. С относително чиста съвест щеше да предаде на заместник главния инспектор Гавин резултата от предварителното разследване: оправдана стрелба — бягащ нарушител, заплаха за полицаи, а не поредния случай, когато половин дузина тежковъоръжени бели глупаци надупчват четиридесет или повече пъти недъгав негър-дякон, стара дама от испански произход или умствено недоразвито дванадесетгодишно дете от малцинствата.