Шефът на отдела Лу Катафалку прие съобщението, направено малко след десет часа. Отговори лично той, защото на телефона бе главен инспектор Кевин X. Батъл от полицейския комисариат. Това е едно от най-високите места, до които човек стига в политическия отдел на Нюйоркското полицейско управление и все пак продължава да носи синята униформа. Батъл имаше репутация на човек, към когото се обръщат, когато нещата станат мърляви. Беше работил с трима полицейски комисари и ги бе погребал. Вероятно именно затова Батъл бе отчасти нащрек и същевременно леко вкиснат.
След обичайните мъжки приказки — за спорт и кога отново ще играят голф — Батъл се насочи към главната тема.
— Лу, обаждам се, защото снощи сме имали престрелка… На „Хенри Хъдсън”. Преследване с кола, откраднато моторно превозно средство, онзи се опитал да блъсне колата на детективите и бил застрелян. Умрял на местопрестъплението.
— Ъхъ… Е, къде е вашият човек сега? Веднага ще изпратя някого.
— Чака ви в участък две-нула. Но, Лу… случаят е малко по-особен…
Сега ще се разбере за какво става дума, помисли си Катафалку.
— Нима? По-специален в какъв смисъл?
— Въпросният служител е Брандън Кули — обясни Батъл и замълча, за да даде възможност отсреща да асимилират информацията.
— Онзи от афишите ли?
— Да. Както знаем и двамата, нямаме работа с офицер, склонен да пуска в употреба юмруците си, който пие и не се колебае да използва оръжие. И ти, и аз сме наясно, че сред тридесет и деветте хиляди в управлението е изключено да няма и такива. Но той е прекрасно момче. Получил е и медал за храброст, както знаеш, а в този случай дори е рискувал живота си, за да хване опасен престъпник.
— Покойният е рецидивист, така ли?
— Да. Крадец професионалист с дълго досие.
— От малцинствата ли е?
— Да, но напомням, че опираме до офицер, който никога не е създавал проблеми в отдела. Всичкото това, Лу, ти го разказвам, за да си наясно. Ние, естествено, ще проведем разследване, както и вие. В случая ме интересува кариерата на детектив Кули да пострада минимално. Желателно е да уредим всичко възможно по-благоприятно.
Катафалку зададе неизбежния въпрос:
— Те как се държат? Имаше предвид пресата.
—Не ни притискат. Добре отцепихме района на магистралата. Нищо не се е появило в „Нюз”. В „Таймс” имаше малка бележка на вътрешна страница. Кратко съобщение в шоуто „Тудей”. Според мен няма за какво да се притесняваме в това отношение. Престъпник се опитва да убие ченге и си получава заслуженото… Нещата вървят натам. Според мен около случая скоро ще се замълчи.
— А фактът, че е бил от малцинствата?
— Да, така е — съгласи се Батъл сговорчиво. — Но те уверявам, Лу, общността ще възнегодува, ако става въпрос за лоша постъпка. Ха, та ние негодуваме, когато става дума за лоша постъпка. Онази старица, хлапето с водния пистолет, простреляно в гърба, пияният полицай… Говоря ти за сериозни нарушения. А в случая… Е, твой човек ще се срещне с Кули и Неш, партньора му — той между другото е чернокож, — а и с очевидците: единият също е от малцинствата. След като прочетеш доклада, сам ще си направиш изводи. Стив Амалфи е предал случая на две-нула и е готов, разбира се, да потвърди всичко. Споделям само, че ми се ще този път системата да си свърши работата добре, да се произнесе и хлапето да продължи живота си нататък.
Катафалку се съгласи, че така ще е най-добре за хлапето. След още малко разменени любезности той затвори. Известно време остана замислен, с ръце върху изпъкналото си коремче. Катафалку, висок, тежък мъж към шестдесетте, имаше жълтеникав тен и малко коса върху осеяното си с лунички теме. Беше началник на отдела повече от десет години и макар да не бе изкоренил корупцията от полицейските редици в Манхатън, поне не бе допускал големи политически грешки, пък и не бе настъпвал по мазола когото не трябва. Донякъде си даваше сметка, че всъщност си пази мястото и ръководеният от него отдел не привлича хора с кой знае какъв талант. Специалните разследвания не стигаха до съдебни процеси и затова не бяха примамливи за интелигентните, агресивни и амбициозни млади юристи, постъпващи в прокуратурата всяка година. Те предпочитаха да се занимават с по-големи предизвикателства и след няколко години — ако се окажеха наистина добри — да попаднат в отдел „Убийства”. Катафалку се задоволяваше с по-малко талантливите. Повтаряше си, че в отдел „Специални разследвания” не са му нужни ярки личности и фукльовци за работа, състояща се от бавно и досадно разследване, което бе обаче жизненоважно става ли дума за проверка на банкови сметки и финансови договори или за разследването на някой подозрителен инспектор, издигнал се високо. Самият той беше методичен човек и му допадаше бавното събиране на късчета информация — съчетани правилно, имаха силата да провалят съдия, високопоставен чиновник или ченге. Надигна се тежко и излезе от кабинета. Кого да изпрати? Чу да се отваря врата и в коридора се появи млад човек. Пълен, нисък мъж с демодирана прическа от 50-те години.