Тъкмо когато и това обучение привършваше, из чаршията се разнесе слух, че на савските врата е предвидено да бъдат издигнати две нови кули на мястото на старите, срутени през 1690 година. Изработването на едната от тях, на северната, е поверено на авторитетния майстор Сандал Красимирич и той вече удря темелите. С другата, южната кула, нещата не вървяха тъй лесно. Всички Сандалови другари, които строяха в Белград по това време, отказаха да приемат поръчката, защото втората кула трябваше да бъде издигната върху мочурлива почва.
— Преди водата се копае бунар — казваха те.
Тъй работите на това място изобщо не можеха да тръгнат. Когато закъснението стана твърде голямо, за изненада на всички една сутрин се разнесе голяма и неочаквана новина.
Тази заран Леандър се събуди от упойващата миризма, която идеше отвън. Баща му пикаеше и пикнята му както винаги миришеше на мускус, на градина с кринове и на сандалово дърво. И тая упойваща миризма събуждаше домашните и съседските деца.
— Чихорич пак има пристъпи на мъдрост — казваха в такива случаи. И наистина в късните години на своя живот бащата на Леандър беше мъдър само докато пикаеше.
Тази сутрин баща му изпускаше миризма на сандалово дърво в течно състояние и се караше на сина си:
— Млад делия, а стар просяк! Сякаш не е през третата нощ уварден, пази Боже! Накъде и с кого се е запътил! Едно зарязал, а друго не достигнал…
Тъй Леандър разбра, че баща му знае. А това означаваше, че новината е известна на целия град. Защото Леандър наистина се беше цанил за майстор на южната кула. Което означаваше, че се явява съперник на прочутия Сандал Красимирич, за когото птиците ловяха риба по Сава и Дунав, вкарвайки я в мрежите, а конете пръхтяха името му на три езика — такава сила беше.
Сандал Красимирич беше значително по-възрастен от Леандър; по години можеше да му бъде баща. А по положение Леандър можеше да му бъде слуга. Красимирич влезе в Белград с австрийската войска през 1717 година, с кожен шлем, вързан така за брадата, че когато дойде време да свали бойната екипировка, наложи се да остриже брадата си. След като го направи и най-после остана гологлав, откри, че е напълно побелял. Още по време на войната беше зачислен към строителните части на австрийската войска, които издигаха мостове върху лодки, а в града се включи в изграждането на разрушените крепостни стени и кули според плановете на швейцарския наемник Никола Доксат. Той нямаше никаква друга подготовка за това освен тази, която беше придобил по време на походите, ала запази доверието на военните и в мирно време и му беше възложено да построи няколко малки барутарници и складове в предградието. Въпреки че гази есен дъждовете пълнеха съдовете по-бързо, отколкото работниците ги изпразваха, той привърши работата. Неговият занаят започна да се търси в града, който се разрастваше след войната, и той и помощниците му се отдалечаваха все повече от домовете си, колкото повече буквата р изчезваше от названията на месеците.
— През месеците, които нямат кости в името си, не ме чакай вкъщи — казваше обикновено Красимирич на жена си и наистина, когато буквата р изчезнеше от названията на месеците, нито Сандал, нито помощниците му можеха да се видят в семействата си чак до първите големи дъждове, когато вълшебната буква на тяхната почивка отново се появеше със септември в опашката на годината.
Сандал Красимирич започна да гради и своята кула така както се беше научил и с хората, които бяха свикнали с него. Забоде в един хляб жълтица, пусна го по течението на Дунава и започна. Средствата му бяха осигурени, защото го познаваха и му даваха щедро и застружка със сол, и менче с вино. А Леандър трябваше най-напред да засипе блатото с камъни и пясък. Строеше значи върху гьолища, ала никой не се съобразяваше с това. Хората с парите, които познаваха Сандал Красимирич, гледаха с известно недоверие на младежа, който беше изгубил своя път и сега се включваше в чужди пътища, който не беше посял кръв през войната и на когото земята не връщаше кръвта, а беше дръзнал да се заеме с нещо, което Сандал Красимирич смяташе за непостижимо. Така още от началото Леандър строеше със собствени сили.