Когато първите етажи на кулите никнеха, веднага се виждаше, че хората се събират край Сандаловата кула. Идваха с мазни бради след закуска, разсънени от кафето (негови връстници и австрийски майстори), да се възхищават от новата сграда, опасана със скели.
— Докато гледахме тая хубост, мед капеше на сърцето ни, я виж какво стори Сандал! Чудо! — говореха те, пипаха зачервения като кората на хляб камък, хващаха се за теметата, отмерваха височината, на която ще се възнесе кулата, и хвалеха майстора.
През това време Леандър довлече една лодка в своето мочурище и тук, в нея, малко от малко на сушина, ядеше, спеше и най-вече бдеше над чертежите, цифрите и линеалите, които, нанизани на ръката, носеше със себе си и на скелето, поставено от вътрешната страна на градежа, тъй че работата да не може да бъде наблюдавана отвън. Нощем палеше факла на носа на лодката и при нейната светлина градеше кулата отвътре, сякаш плува някъде в мрака, ала не по реките, които се чуваха как бучат, а нагоре, към невидимите облаци, които също така бучаха, раздирани от вятъра или от роговете на младия месец. Като че ли беше влязъл в утробата на кораб и бе закотвен вече цял живот на пристанище, което никога не е виждал и от което можеше да се излезе само през един-единствен прозорец, и то право в смъртта. Сега изведнъж този кораб в непознатото море се помръдна и оттласна в също така невидима, ала бурна морска шир.
Трябваше да плава безпогрешно в нощта, наблюдавайки единствено чуждите сънища в своите. С такива чувства, правейки изчисления на свещ, Леандър откъсваше своята кула от мрака. Докато правеше изчисленията, стигна до извода, че само геометричните тела имат еднаква стойност и на небето, и на земята, както и да бъдат обозначени. С числата не беше така. Те имаха променливи значения и Леандър съзнаваше, че при строежа трябва да има предвид и произхода на числата, а не само тяхната моментна стойност. Защото числата, както и парите, се оценяват различно при различни условия — завършваше той — и тяхната стойност не е постоянна. Веднъж все пак като че ли се поколеба и за малко не изгуби всичките си изчислителни умения, на които го беше научил руснакът със сините очи, сменящи цвета си насън. В един момент му се стори, че Сандал Красимирич си служи по-целесъобразно с числата и че школата, в която е възпитан съперникът му, швейцарската школа, превъзхожда неговата, византийската. Наистина една сутрин някакви работници пристигнаха тичешком от брега на Сава и съобщиха на Сандал Красимирич, че неговата кула е надминала по височина крепостта и вече се отразява във водата! Новината светкавично обиколи града. Определиха деня за голямото празненство и понеже се почувства изпреварен и изостанал, Леандър нареди скришом на един мулетар да отиде да види дали се оглежда в Сава и неговата, южната кула. Мулетарят равнодушно му отговори, че, естествено, южната кула се вижда, и то отдавна, и не е необходимо да слиза до реката за тази цел. Това беше по времето, когато Леандър забеляза, че нарастват нуждите му от надзорници и работници, а неговите връстници и другари от ученическата скамейка, които беше наел, един по един се изнизват и изчезват от строежа.
Сред приятелите на Сандал, които дойдоха в Белград по същия начин като него, имаше един на име Шишман Гак. Той разбираше от дюлгерство и от звезди, ала вече не строеше. Смяташе, че действието трябва да отговаря на силата на извършителя и че ако това съответствие не съществува, няма смисъл да се започва работа. Тъй държеше нощта в устата си и се засели в една голяма къща, подпряла стена до австрийски барутен склад, която беше изоставена и опасна, тъй като макар пожарът в нея да не можеше да се пренесе върху склада, обратното беше неизбежно. Необезпокояван, Гак нареди вътре своите книги, инструменти, бинокли и кожени глобуси и, както смятаха, прекарваше времето си в безделие, търсейки златен дъжд и женски звезди.