III
Леандър освети своята кула в деня на свети Йоан Предтеча, кръстителя Христов, и иконата, на която беше нарисувана отрязаната глава на Кръстителя върху блюдо, беше носена около кулата. Две седмици по-късно той предприе последното си пътуване, спомняйки си именно тази икона. Под предлог че отново се захваща с търговия, отиде в Дубровник да чуе пророчеството на другия си гадател. Трябваше да огледа и вътрешната страна на вятъра, оная, която, когато вятърът духа през дъжда, остава суха. Съдейки по едно писмо, изпратено от Леандър до непозната нам личност, с него на това пътуване както някога се беше озовал и Диомидий Субота. Това писмо на Леандър гласи:
„Двамата с Диомидий Субота тръгнахме един следобед миналата година по времето, когато се слага сиренето в олио, при онзи Бенямин Коен, който може да изсвири с уста съня. За него се разправя, че лете дои на ливадите млякото в хлопатар, а зиме показва скришом някаква картина, от която се пада в несвяст. Заварихме го да стои до прозореца и да гледа през смях като през бойница. Поискахме да ни покаже картината и той се съгласи, стига да му дадем по една жълтица. Не пожела да ни пусне и двамата едновременно, оправдавайки се, че при него е тясно. Най-напред влезе Диомидий и пътьом го ощипа, както правеше, когато в своите и нашите младини Коен се маскираше и го влачеха с кола по пазара. Диомидий остана малко, по-малко от две петльови изкукуригвания и излетя навън с позеленяло лице, изповърна на улицата рибата с маслината в червено вино от Колочеп. Аз не се оставих да бъда уплашен и също влязох. Вътре беше като на кораб и светилникът се люлееше под тавана сякаш върху талази. Видях на масата часовник, който се навива с помощта на дуло на пистолет, дивит и лист, на който Коен беше писал нещо, та запомних и това, доколкото успях, може да ви потрябва, когато прочетете тази страница.
— За най-важното — пишеше Коен — се взема предвид паметта на хрътката, а не на човека, защото при нея тя е по-добра, по-трайна и по-точна. При това тази памет няма нужда да обяснява, както човешката, а е някакъв вид дом във времето.
— Защо вземаш толкова скъпо? — попитах го.
— Защото в моя кръгозор са бързите тайни, които се сбъдват почти веднага — отговори той смеейки се.
— Коя е моята бърза тайна?
— Тъй както всеки човек е нечие дете — отвърна Коен, — тъй неминуемо всеки човек е и нечия смърт. Тъй както нечий живот се повтаря, въплъщавайки се в теб, тъй в теб ще се въплъти и възпроизведе и нечия смърт. Това означава, че този наследен живот и тази наследена чужда смърт ще се венчаят в теб като втори баща и майка… Накратко казано, в предсмъртния си час човек никога не може да бъде сигурен дали това, от което умира, е неговата, или нечия чужда смърт. Може би дори смъртта на някоя жена. Ала по-добре виж сам.
И тогава Коен разгърна на пода и ми показа голяма колкото платно хартия, цялата в рисунки и изпълнена с миниатюрни човешки фигурки, нарисувани да вършат нещо заедно, вкупом, и всяка обзета от своята работа. На ръба на картата беше изписано с червено мастило някакво указание за смеха. Първото изречение гласеше:
„На четирийсетия ден преди раждането си човек се усмихва за първи път, на четирийсетия ден след смъртта си — за последен…“
Останалото не се четеше. Когато се попримъкнах по-наблизо и се загледах в гадинките, изрисувани на късчета хартия, които Коен беше залепил едно с друго и свързал като голяма карта, открих, че това са войници и съгледвачи в неизброими групи, които прииждат отвсякъде и убиват осъдени. И всеки осъден беше показан в момента на своята смърт и имаше толкова много смърт, колкото различни цветя на някоя ливада; и едни гледаха от своята смърт в смъртта на другите. Задавяха се в предсмъртни стонове, врещейки като камили, ала този крясък не можеше да бъде чут от картата и се обръщаше вътре, в осъдените, и раздираше утробата им като нож… Разглеждайки хартията, попитах домакина защо Диомидий се уплаши така. А той ми отговори:
— Избери и ти като него и ще видиш.
— Какво да избера?
— Избери от кой край ще гледаш. Ето тук, по долната ивица на картината са строени войници, те всички гледат в теб като в командир и чакат твоята заповед. Избери който и да е от тях за водач и страж и внимателно наблюдавай какво ще стане.