„Ще ми увехнат ушите от жал!“ — помисли си Херо, докато я слушаше.
— Разбира се, общо взето сме доволни от успеха на децата — успокояваше я жената, — но установихме, че имат трудности със сегашно и с минало време. Бъдеще време, напротив, го познават добре. Няма нужда от особено упражняване…
Херо седеше на своята дълга коса и не можеше да проумее защо тази жена, чийто съвършен френски слушаше, не се заеме сама да учи децата си, ами ги е оставила на филанкишията. Междувременно от едно слънчево помещение в мрачната стая, в която седяха, влезе момчето. Майката се оттегли и Херо се нахвърли върху виновника. Показа му с брада да седне, разкрачи краката му под масата и грабна тетрадката с френски глаголи, за да го изпита за сегашно и минало време. Но в този момент отново почувства, че ноктите й растат и не можа да си спомни нито една форма, нито една буквичка от дясната колонка на тетрадката, от която искаше да изпитва. Отвори тетрадката да се подсети и като четеше примерите, нареди на момчето да повтори сегашно време и миналите времена на спомагателните глаголи във френския. Момчето отговори идеално и Херо се учуди:
— Тук знаеш всичко, а в училище стоиш като ударен с мокър парцал! Какво си се отпуснал пак? Майка ти се оплаква от теб.
— Тя не се оплаква от мен, а от Катенцето.
— Пак ли започваш?
— Катенцето знае отлично бъдеще време — казва мама, — но изобщо не може да научи сегашно и минало време. За мене е необяснимо как така не знае точно тези неща, защото това са прости работи, по-лесни от онези, първите… Но мама казва, че вие сте точно за това тук, за да измъкнете Катенцето от опашката…
Херо се взря в момчето, замислено го опаса с косата си и си отиде. Следващия път дойде с двуцветна прическа по модата и накара момчето да преведе десет стиха от урока за Херо и Леандър, до който бяха стигнали в учебника по френски. Момчето бавно четеше френското четиво, всъщност превода на една древна гръцка поема на френски:
На това място в учебника момчето забеляза илюстрация и прекъсна четенето.
— А по какво плува той? — попита то.
— Глупав въпрос! По какво ще плува, освен по вълните, по морето?
— А при тебе ли идва Леандър? Нали ти си Херо!
— Аз съм Херо, която си гризе ноктите на ръцете и краката, а на теб, господине, това е забранено.
— А защо е тръгнал Леандър при теб?
— Защото е обикнал Херо. Тя му е светела, докато плува.
— И ти не се страхуваш от него, така ли? Какво ще стане, ако доплава?
— Ти няма да разбереш отговора — отвърна Херо, която имаше чифт добре омесени цици, дълбок колкото ухо пъп и носеше пръстени на краката си.
— И какво са му направили накрая? Доплавал ли е?
— Чети и ще разбереш… Не е доплавал. Според един разказ братът на Херо е запалил светлина на лодката, примамил е с тази втора светлина Леандър в открито море, а после е угасил светлината. Върнал се на брега, като оставил Леандър да се удави в тъмнината, далеч от Херо.
— Това ми харесва! Твоят брат те е спасил!
— Непрекъснато говориш глупости. Брат ми е в Прага, следва музика и по-добре да го оставим на мира. Чети по-нататък и внимавай да не станеш утре с левия крак напред.
Но на сутринта Херо се вдигна с левия крак. Събуди се с впечатлението, че езикът й се е разцепил като на змия, но усещаше само левия му край. Десният беше неизползваем. Стана, парфюмира се със „Самодивска вода“, обърса с коса прахта от масата и започна да се готви за държавен изпит. Отначало ученето й спореше, после зацикли. Тогава взе да преглежда домашните на учениците. Забеляза, че и тя вече не познава сегашно и минало време. С една дума формите от дясната страна на тетрадката й създаваха главоболие. Лявата страна в тетрадката, напротив, й ставаше все по-ясна — Херо беше овладяла бъдещите времена в своя и във френския език както никога досега. Особено я занимаваше второто бъдеще време на френски. Почувства, че някои хора гризат времето откъм края, най-близък до настоящето, и карат докъдето стигнат, но има и такива, които изскачат като усойници и начеват времето от средата, оставяйки дупки след себе си. От тези мисли й се стори, че има два вида коса на главата си и реши да си отдъхне…