И така изведнъж всичко стана просто и разбираемо. Езикът на Херо имаше всички особености и недостатъци на граматиката на сънищата, която старателно изследваше в своята инвентарна книга. Нямаше сегашно време. Така Херо най-после стигна до заключението, че нейното езиково заболяване идва от това, че тя през цялото време спи и изобщо не може да се измъкне наяве. Опитваше се да се стресне по всички възможни начини, но не успяваше. И обзета от лека паника, реши, че съществува само една възможност да се освободи. В 12.05, когато всички излязат, ще вдигне Химическия институт във въздуха и ще се събуди в своята смърт, ако е будна, или в своя живот, в своето яве, ако спи.
„Трябва да го направя — шепнеше Херо, забързана по улица „Чика Любина“. И тогава забеляза, че е още рано и до 12.05 има половин час. Тъкмо минаваше покрай пералнята, в която беше дала изцапаната си рокля.
Ще се отбия и ще платя, и без това имам време — каза и го направи.
Ето, изчисти се — рече човекът от пералнята. — Но да ви предупредя. Нямаше никакво петно. Онова, което вие сте смятали за петно тук, от дясната страна, всъщност беше единственото чисто място на роклята…
— Тоя тип може и да е прав — каза Херо, като излезе на улицата, — дяволите да я вземат дясната страна на тетрадката! И без това винаги ще бъде по-мръсна от лявата! — И не отиде в института, за да го вдигне в 12.05 във въздуха, а право на „Добрачина“, на урок при Симонович.
Госпожа Симонович тържествуващо, като в църква я въведе в усмивката на господин Симонович; те приеха завръщането на разкаяната Херо като победа и в присъствието на цялото семейство тя настани момчето на кръглата маса в мрачния хол, където третият стол за Катенцето беше винаги празен. И тогава пред смаяните домакини Херо придърпа до кръглата маса и четвърти стол, мислейки: сега ще ви го върна тъпкано!
— За кого е? — ужасено попита майката на момчето и усмивката й затрепери като на уплашен ленивец.
— За Леандър — кротко отговори Херо, — той доплава и отсега ще присъства на уроците заедно с мен, Катенцето и вашето момченце. Сега и аз всяка сутрин варя за Леандър по едно яйце.
И в този момент Херо почувства, че нейната унесеност, сън или опиянение, или каквото ще да е, се пръсна като сапунен мехур.
— Какво ме гледаш като ударен с мокър парцал? — каза на момчето, засмя се и замина право при брат си в Прага.
II
Решението на Херо да отиде при брат си в Прага и там да продължи следването си не беше толкова неочаквано, както на нас ни се струва. Тя отдавна чувстваше, че трябва да промени своя начин на живот. Макар да беше красива, да имаше прекрасна лебедова шия и да носеше в едното си око деня, а в другото нощта, тя беше самотна. Отдавна искаше да отплава от своя девически живот в Белград, пълен със сънища, лутане и чудеса, с четвърто яйце и трети стол, в обикновения всекидневен семеен живот, какъвто можеше да има при брат си в Прага, защото студентът от Пражката консерватория Манасия Букур беше единственото й близко същество на света. Херо не беше го виждала вече три години и страдаше много, тъй като последният Букур от тяхната фамилия отдавна се беше отправил на онзи свят на някаква каменоломна в 12.05. Уморена от самота, тя поддържаше връзката с брат си чрез писма, но тази кореспонденция беше, меко казано, необичайна.
В тази връзка трябва да кажем, че Херо имаше тайни писателски намерения, но нито един издател не приемаше ръкописите й, тогава тя реши да превежда по малко и трудът й беше възнаграден. Между редовете на превежданото четиво, т. е. романите на Анатол Франс, Пиер Лоти или Музил, Херо вмъкваше някой от своите кратки разкази, които никой не искаше да издаде, или поне части от тях, така че в края на краищата в различни преводи на чужди романи тя публикува цяла книга със свои разкази.
Когато някой от тези романи в неин превод излезеше в подлистника на някой вестник или като книга, тя ограждаше с червило своя абзац в чуждия текст и го изпращаше като писмо на брат си в Прага. Интересно, че тези абзаци винаги съдържаха и някакво тайно послание, разбираемо само за брата и сестрата. Херо не обичаше поезията.
— Ако стихотворението е дадено на писателите като наказание, прозата е опрощение — казваше тя.
Като пример за кореспонденцията на Херо с брат й може да послужи разказът, който тя вмъкна като кукувиче яйце в превода на един роман на Анатол Франс или в някаква друга преведена книга.