Този страх му втълпи един гадател. Гадателят живееше в счупена цистерна за вода, миеше нозе в чорапите си и самотата му се разваляше бързо като сирене.
— Ако му дадеш грош, ще те обръсне, ако му дадеш два, иде ти гадае, докато те бръсне. Но внимавай, той по-добре гадае, отколкото бръсне — казаха на Леандър.
Леандър седна на камъка пред цистерната и даде два гроша. Пророкът се усмихна и пролича, че единствено усмивката му не остарява. Каза на Леандър да зяпне, изплю се неочаквано в устата му и после сам отвори уста. Когато Леандър му върна, изплювайки се в челюстта на пророка, той плю по двете бузи на Леандър, размаза плюнката и започна да го бръсне.
— Кога ще ни нападнат турците: утре или вдругиден? — попита Леандър полушеговито.
— Нямам представа — гласът на гадателя се носеше около тях на големи кръгове.
— Какъв пророк си тогава?
— Знаеш ли, има два вида гадатели: скъпи и евтини. Недей обаче да си мислиш, че едните са добри, а другите лоши. Нещата не стоят така. Едните се занимават с бързите, а другите с бавните тайни и оттам идва разликата помежду им. Аз например съм евтин гадател, защото не виждам утрешния ден или идната година дори колкото теб. Аз виждам много далеч в бъдещето, мога да предскажа как ще се нарича вълкът и кое царство ще загине след двеста-триста години. А кой се интересува от това какво ще се случи след двеста-триста години? Никой, дори аз. Много ме е еня! Има обаче и други, скъпи гадатели, в Дубровник например, които предричат какво ще се случи утре или след година, а това е всекиму потребно както шапката на плешивия и никой не пита колко струва тая работа, ами дава мило и драго като за от пиле мляко. Ала не бива да смятаме, че тези два вида пророци и техните пророчества нямат никаква връзка помежду си и са в противоречие едни с други. Това всъщност е едно и също пророчество и може да се сравни с вятъра, който има външна и вътрешна страна, като вътрешната е онази, която остава суха, когато той духа през дъжда. Един гадател значи вижда само външната, а друг — само вътрешната страна на вятъра. Нито един не вижда и двете. Затова трябва да отидеш поне при двама, за да си съставиш цялостна картина, за да съшиеш в своя вятър лицето с подплатата…
А сега да ти кажа какво можеш да научиш от мен. Човекът е като корабен компас — върти се в кръг около оста си и вижда четирите страни на света при това завъртане, ала над себе си и под себе си не вижда и нищо не му се разкрива. А точно това са двете неща, които са важни за него и които иска да узнае: любовта под него и смъртта над него.
Съществува различна любов. Една може да се набоде само с вилица, друга се яде с ръка като скариди, трета трябва да се реже с нож, за да не се задавиш, а има и толкова чорбалива любов, че само лъжица може да ти помогне. Или пък се бере като ябълката, която е откъснал Адам.
А що се отнася до смъртта, това е единственото нещо под небесния свод, което може като змия да пълзи нагоре и надолу по стъблото на нашето потекло. Смъртта може да те чака в засада векове преди да си се родил, а може и да се върне за теб, да тръгне насреща ти от най-далечно бъдеще. Някой, когото не познаваш и никога няма да видиш, може да насъска своята смърт срещу теб като ловджийско куче срещу яребица и да я прати да те залови от необозримо разстояние…
Но да оставим това. Ти имаш хубав врат. Такъв врат привлича женски ръце и войнишка сабя. А аз виждам войник с ботуши, бръсне се със сабя със златен пискюл и ще те съсече със сабята. Защото ей на — ясно виждам твоята глава. Стои в чиния като главата на Йоан Кръстител. А жена е причината… Ала не бой се, това няма да е скоро. Ще мине много време, много бременни години преди това. А дотогава пази врата си, лебеде мой, от жена и от сабя. И се измий…
Тъй завърши бръсненето и предсказанието. Докато Леандър си тръгваше, зад него падаше първият сняг за тази година и звънеше мощният глас на пророка. По такъв глас, помисли си Леандър, снегът може да се задържи като по килим, и потрепери от студа над себе си и страха в себе си.
Предсказанието хвърли в смут Леандър. Страхът от сабяджията му се стори по-основателен от всякога. Сърцето му прескачаше от лявата на дясната страна, сънят му стана заразен от този страх и ако той сънуваше, че врана го е клъвнала по зъба, задето се е усмихнал насън, всеки, до когото се докосваше през деня, сънуваше, че врана го кълве по зъба.
Ала тогава, когато най-много се плашеше от сабяджията, Леандър не го срещна. Преди него срещна една девойка. Докато зимуваха в Охрид, стори му се, че е прекалил със страха си и е изгубил вродения си ритъм, че се връща, вместо да напредва в своята тайна дарба. Една вечер чу звуци на сантура. И вместо както по-рано да остане равнодушен, се хвана, че слуша. И това му се стори като крачка назад. Не свиреше мъж, а жена и макар в началото да не можеше да знае това, разликата не му убягна. Като се заслуша, забеляза още нещо. На местата, където трябваше да се кръстосват пръстите върху струните, сантурата замираше и прозвучаваше няколко мига по-късно, сякаш се прекъсваше, за да си поеме въздух. Леандър разбра каква е работата и на другия ден, когато видя девойката, която свиреше, първото нещо, което й каза, беше следното: