Той млъкна и аз забелязах, че докато дясното му око трепва веднъж, лявото трепва два пъти.
— Същото се отнася и за музиката — продължи той, — нещата, които са отдалечени едни от други, както например четири очи или четири инструмента, трябва да бъдат ангажирани с една задача. Няма смисъл да свириш на глухия, а немия да учиш на църковно пеене. Трябва да имаш предвид и пиката, и карото, трябва да играеш и с четирите бои, трябва да си отвориш и четирите очи.
И той измъкна моето виолончело и за изненада на присъстващите изсвири без грешка моята част от квартета. Наизуст. Когато стигна до трилера и започна последователно и бързо да докосва струната ту с показалеца, ту със средния си пръст, които бяха лакирани в синьо и жълто, се видя зеленият цвят.
— Ако не разбираш, ще ти обясня с един прост пример — продължи Манасия лекцията си. — Знаеш, че в Гърция има един полуостров, толкова тесен, че може да бъде изоран от впрегнати в обикновена котва биволи и отрязан от сушата. Това е Света гора. Средището на източнохристиянската цивилизация. От хиляда години полуостровът е монашеска колония, юридически самостоятелна, със своя граница с гръцката държава, със своя митническа зона и със свое правителство от трима министри монаси и протойерей — министър-председател. Всеки от тях държи по една четвъртинка от печата, с който се заверява разрешението за влизане в Света гора. Това са, както казват, три мъжки и една женска част на печата. Само ако се получи четвъртината и от четиримата монаси, печатът ще бъде сглобен; частите му се стягат с червен конец и така се заверява визата за влизане в Света гора… Подобен е случаят с твоята музика. Трябва дая пуснеш и през четирите годишни времена: не е една и съща през лятото и през есента. Ако искаш да навлезеш в нейната същина, трябва да научиш и четирите части на квартета, трябва да можеш да свириш и на четирите инструмента, макар в квартета да свириш само на един.
— Не е ли музиката също като математиката? — отвърнах на Манасия Букур. — Ако става за един инструмент, става за всички!
Тогава забелязах как от кожата на върха на носа му се подава нещо като единайсети нокът и той насочи този носов нокът като показалец към мен.
— Трябва да се има предвид и произходът на числата, които правят математиката. Ако погледнеш така на въпроса, трябва да вземеш предвид и произхода на елементите, от които е съставена музиката. Вземи например инструмента, на който аз свиря. Знаеш ли от какво се състои?
И тогава ми беше изнесен цял урок:
— Преди всичко от дърво. Тялото на цигулката се прави от смърчово дърво, съхнало по-дълго, отколкото е живял онзи, който е отсякъл смърча. Дъното и периферията на тялото са от явор. Главата се извайва от мекото и сладкото вишнево дърво, а грифът от абаносово дърво се залепва на шията на цигулката. Във всяка цигулка има „душа“ — пръчица, която подпира корема й, тя се издялква от елова клонка. Диапазонът между най-ниските и най-високите звуци зависи от тази пръчица. Значи цигулката има женска душа. Лъкът е от прът на роза, расъл на ветровито място, а смазката му — от иглолистна смола.
Освен тези растителни части, цигулката има и други, от животински произход. Космите на лъка са от конска опашка, а едно време (преди да се роди цигулката) най-добри за употреба са били космите от опашка на еднорог. Двете по-дебели струни са от източени животински черва, а заглушителят се изработва от кост под формата на малък ездач на кобилка. От кокали е и орнаментът, поставен на върха на лъка, за да държи космите; понякога той е бил изработван от човешки кокал (казват при Паганини). От еленов кокал е копчето, на което се закача като на прашка носачът на струните, а от животински произход е и туткалът, с който се залепват частите на инструмента. Разправят, че Амати е използвал туткал, направен от варено месо на ехидна: нейното лепило е най-леко, защото се ражда във въздуха. От двете страни на дръжката на лъка е вграден по малко седеф от морска мида. Седефът е винаги малко по-студен от дървото и така пръстите по-лесно се задържат на точното място, защото безименният винаги стига до седефеното копче.
Най-сетне има и части, които принадлежат към полезните изкопаеми. Двете по-тънки жици са от метал, тяхното седло понякога е от камък, а обтегачът на струните, с които завършва жабката на лъка, е направен от сребро. Наред с всичко това, трябва да споменем и силния и мек огън, на който се извива дървото и се правят лепилото и лакът. Лакът заслужава особено внимание. Той е винаги различен и всеки майстор го изготвя, пазейки своите бързи или бавни тайни, наследени от духовния му баща. Тези бързи или бавни тайни на цигулковия лак осигуряват успех на инструмента, ако представляват тайни за бъдещето. Ако са тайни за миналото, лакът не е добър… Въпросът е — довърши разказа си Манасия, — когато човек слуша, да може да определи кое дърво шуми в нощта: смърч или явор. Дори когато свири, инструментът в ръцете ти не прекъсва връзката със своя произход, с материала, от който е направен, и с начина, по който е направен, и всъщност едва в тази връзка музиката получава своята реализация. Пръстите не свирят на цигулката, а чрез нея установяват контакт с основните елементи във въздуха, водата, огъня или земята и с техните тайни, които са съчетани по различен начин във всеки музикален инструмент.