— Не се страхувай да умреш, да умреш значи да престанеш да бъдеш нечий син. Едва тогава и по този начин. По-рано не е възможно. Но аз няма да те съсека. Твоят врат е сякаш създаден за Исайя. Подарявам го на Исайя. Нека Исайя се зарадва. Исайя ще те намери. И може би Исайя вече те търси. Ей му те на!
И сабяджията препусна весело, събрал своята кървава плячка.
Когато всичко отмина, Леандър пое по-нататък по пътя си, както и другите, ала беше толкова уморен, че продължи да спи ходейки, така че скоро не можеше да разбере откъде страшното име Исайя звънна в ушите му, не знаеше дали е сънувал сабяджията, или наистина го беше срещнал. На уречения ден той се приземи навреме на определеното място и завари там Диомидий Субота, който не беше му изневерил. Субота бе избрал място близо до манастира Жича в Градац над минералния извор, изпекъл тухлите, изкопал според уговорката темелите и чакаше като стопанин Леандър, приготвил манджа и купчина камъни и дялан материал, купен на безценица от селяните, които напускаха дворовете си и се чудеха на смахнатия камилар, който плаща за онова, което се пали и хвърля. Вечеряха заедно, нощуваха, а на сутринта Леандър даде на приятеля си нови десет дуката и му определи следващото място. Всички клетви и молби на Субота останаха напразни. Разделиха се със сълзи на очи и Диомидий яхна камилата, бягайки далеч на север, а Леандър остана край окървавения сняг, паднал тази година по никое време, на три дни път от турците и чумата, на ничия земя между два фронта, между две враждуващи царства, между две вери, нито една от които не беше негова.
И тук хвърли расото и останал сам сред полето, докато по долината на Ибар се търкаляше реката от бежанци и докато горяха сръбските манастири „Милешева“, „Рача“, „Раваница“ и „Дечани“, започна да зида малката църква „Въведение Богородично“ върху напоената с кръв, безплодна земя, броейки тухлите и часовете, от които зависеше животът му. Заедно с расото захвърли и онази научена от камилите привидна кротост и фалшива мудност в движенията и освободен от съобразяването с околните, се развъртя с всичка сила, пусна своето вътрешно светкавично време свободно на света. За първи път след онази страшна охридска нощ се почувства отново човек, който превъзхожда останалите. Грабна брадвата и започна да дяла и да троши камъка и да зида с бързина, за каквато си мечтаеше и си представяше в детството, докато гледаше тежките движения на дядо си при дялането на стечките[1] из Босна. Сега отново беше дюлгерин и имаше уста, пълна със солена пот и прах, уши, пълни с мокра коса, и горещ череп под мократа коса, и камъкът и керемидите пукаха в ръцете му и от горещата му, сякаш отровна слюнка, а от напрежението лютото мъжко семе пареше бутовете му и разяждаше дрехите. По пладне прекъсваше работа, хапваше малко и лягаше на брега на рекичката. Връзваше въдиците за кичурите на дългата си коса, полагаше глава на някой камък край реката и спущаше коса във водата. Тъй спеше и ловеше риба, преуморен и гладен, с надеждата, че рибата ще го навести в съня му и ще го наруши. После ставаше, строеше до полунощ и пак лягаше, докато не го събудеше кукумявката, птицата, която никой никога не беше видял и която знаеше кога ще умре онзи, който чуе гласа й.
На третия ден, когато църквицата „Въведение Богородично“ беше покрита, Ириней Захумски облече отново расото си, освети църквата, затвори я и продължи бягството си на север. Три дни бяга и три дни, бягайки, си почива за следващия градеж. На брега на Морава, близо до Свилаинци, намери на уреченото място Диомидий с готови нови темели, със сготвена манджа, събран материал, ала до умрялата камила. Изядоха камилата, наеха кон, прегърнаха се на раздяла и Леандър дълго гледа своя приятел, преди да се реши да му каже най-страшното.
— Сега вече няма да бягаш на север като другите — каза му той, — ще свиеш на изток и следващото място, на което ще приготвиш материал и темели, ще бъде по-близо до турската предводителница, отколкото досега. Ако се страхуваш, спокойно можеш да ме напуснеш, няма да те упрекна, ала ако искаш да останеш с мен, трябва да постъпиш тъй, както ти казах. И не искай обяснение, защото нямаме време за обяснения.
1
Богомилски надгробни паметници, направени от камък в Западна Сърбия, Босна и Херцеговина и Средна Далмация. — Б. пр.]