Бягайки по-нататък към Дунава, някъде близо до Смедерево, Леандър намери своя приятел, капнал от умора и изгубен сред врявата на бежанците, които се бутаха да преминат реката. Изядоха коня; той нае един каик за Диомидий Субота, изпрати го отвъд реката на австрийска територия с дузина дукати и искане да приготви край Сланкамен в Срем темели за нова църква. А той самият остана на Дунава и докато людете се бутаха да преминат и се давеха в побеснялата река, която извира от рая, Леандър започна да гради своята трета църква малко по-далеч от брега, край Гроцка. Градеше я в Раиновац от камък, на името на Рождество Богородично и колкото стените ставаха по-високи, толкова той, сам и все по уморен, по-трудно и по-трудно достигаше с камъка до набелязаното място. Понякога хвърляше поглед към отвъдния дунавски бряг, където като разхвърляни обувки лежаха лодките на бежанците. Работата вървеше все по-бавно и по-бавно; с голямо закъснение, със сетни сили Леандър постави последните камъни на върха на църквата. Тогава разбра, че не само между людете и зверовете се срещат два соя, които не живеят с един и същи ритъм. Неговите две ръце също не съществуваха и не реагираха с еднаква бързина. Завършвайки църквата, забеляза, че дясната му ръка изостава от лявата. Сякаш в него самия съществуваше два вида време, венозно и артериално, които не се смесваха помежду си. В един такъв момент камъкът смаза безименния пръст на лявата му ръка. Църквата беше готова, ала Леандър нямаше вече нито сили, нито време да слезе от потона, където се намираше в момента, когато турците изскочиха на Дунава. Видя от своето скривалище как конниците долетяха до реката. Препускали са — той знаеше това — непрекъснато над шейсет часа и сега, достигайки границата на вражеската империя, мнозина спяха, захапали със зъби гривите и вързали половите органи на конете с космите на опашките им, за да не заспят по пътя и те. Видя как, долитайки до брега, се събуждат, как пускат конете да пият вода и как преуморени пикаят от седлата. И си представяше как с тези опикани ръце ще го заколят. Видя други войници да влизат в църквата и да се вглеждат в пръските кръв от раните му, преценявайки, че някой ги е изпреварил в клането и грабежа, и видя как запалиха сградата. Преди огънят да се разгори и турските конници да се отдалечат от горещината и дима, внезапно излетя между сабите на портата и се пльосна направо в Дунава. Плуваше с пръст в устата, за да не би реката да източи кръвта му, аскерът зад гърба му стреляше във вълните, а той се потеше от напрежение, болка и страх под водата. Когато изплува на отвъдния бряг, беше нощ, ала пътят му бе осветен. Отвъд Дунава неговата църква в Раиновац гореше и огромните нажежени камънаци един по един се срутваха надолу, осветяваха на приливи цялото крайбрежие и гаснеха в реката.
Лежеше в калта и тръстиката на новия бряг и спеше. Сънуваше, че на липсващото си ухо носи обеца, че плете кошница от сянката на тръстиката и хваща с нея запалена птица. Събуди се под хладината на един облак в едно християнско царство, без пръст и ухо, гладен, ала без да има нужда да се крие и бяга, както досега.
„Е, да — помисли си, докато се изправяше от калта, — съвсем другояче изглежда лулата, изгризана през немските думи, в сравнение с лулата, изгризана през турските.“
На разстояние един ден ход чу камбаната на часовниковата кула в Сланкамен, ала когато пристигна в града, Диомидий го нямаше никъде. Едва го откри, окован в тъмница. Исусовците не му разрешили да гради църква по източнохристиянския закон и не могъл да копае темелите, да купува и да подготвя материала, докато не получи специално одобрение от Виена. А дотогава го задържали като съмнителен и Леандър едва успя да го избави, плащайки откуп. Несвършили работа, двамата най-после стояха в безопасност и отчаяние, за първи път изгубени сред тълпите от бежанци от юга, които, понесени от преселението, прииждаха по Дунавското крайбрежие чак до Буда. Като видя това, Леандър отиде при исусовците и поиска да му разрешат строежа на каква да е църква, по който и да е обред, защото за него най-важното беше да се гради, а всичко останало не беше толкова важно. Получи отговор, че, разбира се, веднага може да вложи парите за издигане на църквата, ала тъй като е монах от източното православие, първо трябва да се отрече от изначалната си вяра и ще може да строи едва след като бъде приет в новата, единствена и истинска католическа, папска вяра, както му казаха, а за това е нужно време.