— Не, сър. Добрах се единствено до два кратки доклада, засягащи инцидент с четирийсетгодишна давност.
— Но ако Донъли и Тейлър действително са извършили това, което предполагаш, и после са го покрили… Боже Господи!
— Нямаме доказателства. Разполагаме само със съвпадения във времето и вътрешното чувство на Ема.
— И на Монтгомъри.
— Тексас е задънена улица, шефе — поклати глава Демарко.
— Всичко да върви по дяволите — отсече Махоуни, свали торбичката с лед от челото си, а ръката му изскочи от мрака и се протегна към бутилката на бюрото. Явно никога не му беше минавало през ума, че причина за главоболието му може би е именно бърбънът. Но дори и да беше сигурен в това, той пак щеше да пие.
— Чувствам се зле по отношение на Матис — подхвърли Демарко, докато шефът му пълнеше чашата си. — Той е жертва от самото начало на тая история.
— Я го зарежи! — прогърмя Махоуни. — Работата му е била да защитава президента, но той не я е свършил.
Потънал в мрака на кабинета, Демарко изпита странното чувство, че разговаря с мечок в бърлогата му. С един ранен мечок.
— Но президентът не е бил мишена за атентаторите, а Били се е страхувал за майка си — тихо възрази той. — Ако бяхте видели онзи тип Морган, със сигурност щяхте да разберете защо.
— Зарежи го! — отсече Махоуни, помълча малко, после със съвсем друг тон попита: — Знаеш ли защо толкова много исках да го спипам, Джо? Имам предвид Донъли.
— Предполагам, че има нещо срещу вас — сви рамене Демарко.
— Не позна — поклати се едрата глава насреща му. — Помниш ли Маргарет Картър и това, което й се случи преди пет години?
— Да.
Маргарет Картър беше в Конгреса като представител на Републиканската партия от Мисисипи. Махоуни я харесваше и искаше да работи с нея, въпреки че беше от опозицията. Но преди пет години в местен таблоид се появи богато илюстриран материал, който показваше омъжената Картър в интимни пози с любовника си — някакъв тъмнокож джентълмен. В резултат тя изгуби както мястото си в Камарата, така и брака си. А съпругът й — доказан мръсник, получи всички права над двете им деца.
— Със сигурност знам, че снимките в този материал бяха направени от агенти на Донъли. Копелето я мразеше, защото се беше опитала да ореже бюджета на шибаното му ведомство. Разби й живота заради някакви жалки цифри, използвайки служебното си положение.
През цялото това време Демарко беше сигурен, че омразата на шефа му е на лична основа, но този човек продължаваше да го изненадва.
— Все още можем да предадем материалите си на пресата — подхвърли той. — Разполагам с неща, които ще напълнят цялото предаване „60 минути“, а когато го излъчат, ФБР ще бъде принудено да започне следствие срещу Донъли.
Голямата глава насреща му мълчаливо се поклати.
— В момента подобни публикации ще навредят на страната — бавно отвърна Махоуни.
— Какво говорите?
— Ако предадем материалите на „60 минути“, някой от онези момчета — Майк Уолъс или Морли, ще направят така, че Донъли да изглежда виновен.
— Но той наистина е виновен! — извика Демарко. — Може би не е замесен в опита за убийство, но прави всичко възможно да възпрепятства разследването!
— Знам, но това не е достатъчно да го вкара в затвора. След като „60 минути“ свърши с него, Конгресът ще бъде принуден да проведе куп изслушвания, които ще продължат поне две години. В резултат ще бъдат насинени физиономиите на Сикрет Сървис, ФБР и Министерството на вътрешната сигурност. А те ще…
— И това ще бъде напълно заслужено! — гневно го прекъсна Демарко.
— Не, Джо, няма да бъде заслужено. Защото ще пострадат обикновените служители и агенти — хората, които вършат работата. А не кукуригащите петли като Донъли, Саймън Уол и Кевин Колиър.
Махоуни, защитникът на обикновените хора. Понякога Демарко просто не можеше да повярва на ушите си.
— Точно така, синко — меко подхвърли председателят. — Представи си какво ще стане, ако обществеността научи цялата тази невероятна бъркотия — агенти на тайните служби помагат на убийци, Донъли ги прикрива, а ФБР го лепва не на когото трябва. По дяволите, Джо! Донъли положително ще изхвръкне, но след него ще изгубим страшно много време и усилия да издигнем Сикрет Сървис до нивото, на което трябва да бъде. Не, не си струва. Затова никакви медии. След като не мога да тикна този кучи син в затвора, ще се задоволя с уволнението му. И мисля да посъветвам президента да го стори.