Донъли се приближи със заканително вдигнати вежди.
— Коя е тази? — рязко попита той и посочи Ема.
— Тя е…
— Казвам се Ема — изпревари го тя и дари новодошлия с лъчезарна усмивка. — Моля, седнете, господин лайнар!
— Не знам за каква се мислите, но аз съм директор на Сикрет Сървис и мога да…
— Извинете ме за момент — промърмори Ема, стана и се насочи към пианиста в дъното. Прошепна нещо в ухото му и пусна една едра банкнота в купичката за бакшиши върху пианото. Очевидно объркан, Донъли се засуети и в крайна сметка седна на един от свободните столове. Ема тръгна обратно, а пианистът засвири „Както минава времето“.
— Обичам тази песен! — мечтателно прошепна Ема, докато сядаше на мястото си.
— Искам да ми покажеш някакъв документ, кучко! — моментално я захапа Донъли.
— През шейсет и трета сте били на двайсет и три, оперативен агент на Сикрет Сървис в района на Лос Анджелис — започна Ема, без да дава вид, че е чула думите му. — На 23 ноември същата година са ви командировали в Далас, където трябвало да се включите в разследването на убийството на президента Кенеди. Не сте взели самолет, защото се страхувате да летите, и по тази причина сте тръгнали със служебна кола.
— И какво от това? — изръмжа Донъли. Все още беше ядосан, но в гласа му се появи несигурност.
— В Одеса колата ви се счупила и вие сте звъннали за помощ на тексаската пътна полиция. Униформеният, който ви е транспортирал до Далас, е младеж на име Максуел Тейлър.
Донъли хлъцна от изненада и понечи да каже нещо, но Ема вдигна ръка и продължи:
— На магистрала I-20, на петдесет километра източно от Ейблайн и на триста и десет километра от Далас, вие и патрулен полицай Тейлър сте се натъкнали на пътно произшествие с участието на един човек. Била преобърната кола, управлявана от някой си Айвън Антонио Гереро. Предницата й била силно деформирана, а в канавката лежал убит елен. Мистър Гереро също бил мъртъв. Имате ли някакви спомени от този инцидент, мистър Донъли?
— Какво, по дяволите, означава…
— През зимата на шейсет и четвърта вие и Максуел Тейлър изведнъж сте забогатели. Тейлър напуснал пътната полиция само три седмици след като вие — добрите самаряни, сте станали свидетели на споменатата катастрофа.
— Аз съм наследник на…
— Айвън Антонио Гереро е кубински гражданин — невъзмутимо продължи Ема. — Липсват документирани причини за присъствието му в Тексас през ноември шейсет и трета. Но аз си задавам следния въпрос, мистър Донъли. Как ли щеше да реагира комисията „Уорън“, ако беше научила, че в колата на въпросния мистър Гереро са били открити четири милиона долара в брой?
— Какви четири милиона? — заекна Донъли. — Що за глупости дрънкаш, да те вземат дяволите?
Очевидно се опитваше да изглежда като човек, който няма нищо общо с разказа, но нервността му пречеше да бъде убедителен.
— Точно четири милиона — спокойно повтори Ема. — И този факт съвпада с финансовото ви възкресение през шейсет и четвърта, мистър Донъли. Тогава сте платили данък наследство върху два милиона, като очевидно сте решили, че трябва да предложите някаква версия за внезапното си забогатяване. По силата на случайността Максуел Тейлър започнал да купува терени по същото време, когато вие сте получили предполагаемото наследство. Купил е много земя, но за разлика от вас не е дал обяснение за произхода на капитала си. А аз седнах пред калкулатора и направих някои сметки. Умножих по две фалшивото ви наследство в размер на два милиона долара, а след това разделих полученото число на сумата, която сте открили в колата на Гереро. Разбира се, опирайки се на предположението, че сте делили по равно.
Дебелият Нийл не бе открил никаква връзка между Тейлър и Донъли, но беше успял да се добере до информация, според която през 1963-а Тейлър бе служил като магистрален патрул в Тексас. А чула за странната бележка в тетрадката на Монтгомъри, Ема беше направила смелото предположение, че след убийството на Кенеди част от агентите на Сикрет Сървис в Лос Анджелис може би са били изпратени в Тексас да помагат в разследването.
Тримата заминаха за Тексас и в продължение на четири дни се ровиха в огромен куп кашони със стари архиви. През цялото време им се налагаше да лъжат, притискат и подкупват различни чиновници, за да стигнат до това, което им трябваше. И в крайна сметка го откриха: документалната връзка между Тейлър и Донъли. В един от архивните документи беше отбелязано, че на 23 ноември 1963 г. тексаският магистрален полицай Максуел Тейлър е превозил със служебния си автомобил младия агент на Сикрет Сървис Патрик Донъли в отсечката между Одеса и Далас. Този елементарен факт никога не би влязъл в официалната сводка, ако Тейлър не беше докладвал за катастрофата на Гереро. Защо го беше направил, си оставаше загадка.