— Защо ми задаваш всичките тези въпроси? Повечето хора, които идват да ме видят, ме питат как се чувствам, добре ли съм, такива глупости. Ти очевидно пет пари не даваш как се чувствам, тогава защо си дошъл?
Време беше да забрави за всякаква тактичност.
— Възможно ли е приятелят ти Мороу да те е бутнал от покрива, Арни?
— Какво! Защо ще ме бута, по дяволите?
— Може би защото Пол Морели му е платил.
Половината уста на Арни се изкриви в сардонична усмивка.
— А, чак сега загрявам, нещастнико. Причуват ти се стъпки в тъмното, нали така?
Демарко не си направи труда да отрича обвинението.
— Да, Арни. Скроихме номер на Морели и…
— Ти скрои номер на Морели. Аз бях просто наемник.
— Може и така да е, но когато чух, че си претърпял инцидент, реших да проверя какво се е случило.
Арни изпръхтя, доволен, че е усетил страха на Демарко, след което каза:
— Отиди до шкафа ей там.
Демарко се озадачи, но изпълни желанието му.
— На дъното има един сак с бутилка водка. И една сламка. Донеси ги.
— Не трябва да пиеш, Арни.
— Майната ти. Донеси ми бутилката или се разкарай.
Демарко извади бутилката, пъхна сламката вътре и я подаде на Арни.
— А сега ми отговори на въпроса, Арни. Може ли Мороу да те е бутнал от покрива?
Арни се изсмя.
— Бях толкова пиян, че и отзад да ме е опънал, пак нямаше да разбера. Но защо, по дяволите, ще иска да ме убива?
— За пари, Арни.
— По никакъв начин. Фил не е ангелче, но ми е приятел. Познаваме се от двайсет години.
Арни отново смукна от сламката.
— А и Морели е човек от класа. Добре го нареди, но не е от тези, дето ще пречукат някого. За бога, та той се разплака, когато ченгето му сложи белезниците онази вечер.
Арни Бърг не познаваше Морели толкова добре, но Демарко реши да не спори с него. Остави го да снижи нивото на водката с още един-два сантиметра и въпреки протестите му я върна в скривалището. Предпочете следващият посетител да помогне на Арни да потъне в забрава.
— И каква е прогнозата, Арни?
— Прогноза?
— Какво ще стане с теб? Ще можеш ли отново да ходиш?
Арни се ухили зловещо.
— Прогнозата е смърт. Ще съм в този стол, докато умра, а според доктора това ще да е скоро. Както съм яхнал тая количка, бъбреците ми сдават багажа. Докторите тук ме заляха с добри новини.
— Много съжалявам да го чуя.
— Ако толкова много съжаляваш, върни се с някой пистолет и ми гръмни шибаната глава.
В очите на Арни проблеснаха сълзи, когато добави:
— Бих го направил сам, но не мога да дръпна спусъка.
Демарко се върна в кабинета си и се обади на Ема. Помоли я да използва връзките си и да проучи приятелчето на Арни, Фил Мороу, и онзи, който бе сгазил Гари Паркър. Искаше да знае дали двамата са от хората, готови за пари да вършат гадости. Но дори и да бяха продажници, Арни може би имаше право — малко вероятно бе Пол Морели да е наел някого да убие Гари или Арни. Не че Морели беше неспособен на подобно нещо, но на Демарко му беше трудно да повярва, че би го направил толкова скоро след случилото се с него.
Ако всички, подготвили падението на Пол Морели, бъдеха покосени от внезапна смърт, все някой щеше да направи връзката и Морели щеше да стане очевидният заподозрян. А и доста хора бяха замесени: Сам Мърфи, Бренда Хатауей, Арни Бърг и Гари Паркър. И Ема, и той самият, разбира се. Демарко реши, че може би трябва да включи и Клейтън Адамс, бившия конгресмен, който излъга, за да помогне на Бренда да получи работата в екипа на Морели. Да, ако Морели планираше да осакати или да убие всички замесени, списъкът беше много дълъг.
Въпреки че не беше прекомерно разтревожен за безопасността на Бренда, Демарко реши да й се обади в Калифорния.
— Съжалява, господине, тя не вкъщи сега.
— Знаете ли кога ще се върне?
— Много дена. Прави филм.
— А знаете ли къде прави филм?
— В Холивуд може. Не знае.
Мамка му.
Тъй като не можеше да си измисли извинение да изклинчи от задълженията си, Демарко се съсредоточи върху последната задача, поставена от шефа му. Махоуни бил чул, че някакъв зелен конгресмен използва връзките си, за да пробие на Уолстрийт, и Демарко беше прекарал последната седмица в опити да разгадае финансите на младия джентълмен. Нелегално се беше сдобил с копие от портфолиото с акциите и данъчните декларации на политика и сега ги сравняваше с графика на срещите му, финансовите му отчети и ежедневната му работа в комисията, за да разбере дали има някаква скрита връзка между нарастващите приходи на конгресмена и работата му. Все едно да се опитваш да разплетеш Гордиевия възел с ръкавици с един пръст. Още преди два дни Демарко беше заключил, че се нуждае от помощта на счетоводител от световна класа с диплома за компютърно хакерство, но все още упорито се бореше с документите. Очите вече го смъдяха, когато телефонът иззвъня. Беше Ема.