Некрологът на Адамс не съдържаше определението „виден законодател“ — никой не бе пожелал да заяви, дори и посмъртно, че съдбата на Америка е била положително повлияна от петте мандата на Адамс. В статията обаче се споменаваше — с известно злорадство, — че Адамс навремето е бил разследван от Комисията по етика на Камарата на представителите заради съмнения, че е подкрепил законопроект, който щял да донесе изгода на строителна компания, притежавана от негов братовчед. Относно причината за смъртта му — единственото, което интересуваше Демарко — „Уошингтън Поуст“ пишеше, че добрият конгресмен умрял от сърдечен удар, уточнявайки, че две години по-рано му бил направен четворен байпас.
Демарко се вгледа през кухненския прозорец в дъжда, който се сипеше навън по неподдържаната му морава. Веднъж беше чел една история — може би в „Рийдърс Дайджест“, докато е чакал да го подстрижат — за някакъв мъж от Арканзас, който пет пъти бил удрян от мълния. Изглежда, горкият човечец е бил нещо като гръмоотвод. В същата статия се споменаваха и други странни хора, неколкократно удряни от мълния — все от онзи тип, които извънземните обичаха да отвличат. Цялата идея на историята беше, че — противно на старото клише — мълнията наистина може да удари на едно място и два пъти.
И може би си беше точно така; и може би невероятното съвпадение на обстоятелства беше по-често срещано, отколкото той можеше да предположи; но Демарко не можеше да повярва, че случилото се с Гари Паркър, Арни Бърг и Клейтън Адамс беше тройка произволни действия на някакво капризно божество.
Бренда!
Той изтича до телефона в кабинета си и набра номера й. Звънна пет пъти, преди тя да вдигне.
— Бренда, слава богу, че те намирам!
— Сладурче! Толкова се радвам да те чуя. Ужасно много ми липсваше.
Това си беше чиста лъжа, но поне приятна за ухото. След като изведнъж се беше превърнала в знаменитост заради ролята си в падението на Морели, кариерата на Бренда се беше изстреляла в космоса. Демарко беше прочел, че в момента играела в някакъв филм с Мат Деймън, не главната героиня, но достатъчно добра второстепенна роля. Също така беше прочел, че наскоро била забелязана в компанията на друг известен актьор, но че със сигурност не е имала никаква вина за раздялата със съпругата му.
— Бренда — каза Демарко, — случва се нещо, което…
— Джо, на седмото небе съм, че се обаждаш, но в момента не мога да говоря. Лимузината ме чака. Самолетът ми излита след един час.
— Бренда, чуй ме, животът ти…
— Скъпи, довечера ще съм в Сиатъл. В „Шератон“. Обади ми се там.
— Бренда, по дяволите, чакай…
Телефонът даваше свободно.
62
В четири и половина същия следобед Демарко беше в лобито на хотел „Шератон“ в Сиатъл. Бренда не беше в стаята си и той нямаше ни най-малка представа къде да я търси. Портиерът не му обърна никакво внимание, зает да се вайка пред едно пиколо как отборът на „Сиатъл Сийхокс“ се сгромолясал през финалната четвъртина на последния си мач. Демарко извади една двайсетачка от портфейла си и я вдигна, така че да попадне в периферното зрение на запалянкото. Главата му се извърна толкова бързо, че имаше вероятност да си е сецнал врата.
— Да, господине! — каза той. — Как мога да ви помогна?
Демарко му обясни, че се опитва да открие госпожица Хатауей, актриса от Калифорния, която в момента снима в Сиатъл. Портиерът беше разноглед и можеше едновременно да фокусира и лицето на Демарко, и двайсетачката. Той отскубна банкнотата от ръката на Демарко.
— Снимат на няколко пресечки оттук, на Пайк Плейс Маркет. Ще са там до полунощ.
Пайк Плейс Маркет беше открит базар, задължителен за посещение капан за туристи, пълен с търговци на дреболийки, бездарни улични музиканти и тротоарни художници. Имаше и продавачи на риба. В шест часа вечерта павилиончетата затваряха и из въздуха се носеше смрад на развалени морски дарове.