— Хари, според теб какво би станало, ако Пол Морели съобщи на Доминик имената на хората, спрели пътя му към президентския пост? Мислиш ли, че Калвети ще му помогне да си отмъсти?
— На секундата — отвърна Хари. — Доминик отмъщава безмилостно. Дори не е нужно Пол да го моли. Както повечето хора, Доминик харесва Пол.
Хари изрече последната реплика, все едно че беше обвинение.
Демарко стоеше до прозореца с гръб към Хари. Полицаите вкарваха в колата си някой облечен като Дядо Коледа. Какви ли неща можеше да види човек в Ню Йорк.
Сега вече знаеше кой помага на Пол Морели и защо и отговорите се оказаха дори по-страшни, отколкото очакваше. Ако Доминик Калвети поискаше да го убие, шансът му да доживее до старини беше направо нулев.
Демарко попита:
— А какво смяташ, че би направил Калвети, ако разбере, че Пол Морели е убил дъщеря му и е насилвал внучката му?
66
Хари уреди срещата с Доминик Калвети в същия малък ресторант, където с Демарко бяха обядвали последния път, когато се видяха. Наложи се Демарко цял час да убеждава Хари колко е наложително да говори с Калвети. Накрая прибягна до простата истина: ако не предприеме нещо, Пол Морели щеше да прати Калвети да го убие. Или трябваше да се срещне с Калвети, или да напусне страната и да се подложи на пластична операция. Хари го предупреди, че среща с Калвети е равнозначна на самоубийство, а за пластичната операция поне има упойки.
Когато пристигнаха, на вратата на ресторанта висеше табелка „Затворено“, но Хари все пак влезе. В заведението беше само собственикът. Демарко си спомни името му — Бени — и как беше благодарил на Хари за всичко, което Пол Морели бил направил за сина му и дъщеря му. Сега Бени не изглеждаше много благодарен.
Двайсет минути по-късно двама мъже влязоха в ресторанта. Приличаха си като братя — страховити братя, които биха се отказали от бокса, защото няма достатъчно насилие в него. Бяха над четирийсетгодишни, с тъмна къдрава коса и нарочно поддържани наболи бради. Не бяха високи, но за сметка на това бяха широки. Единият носеше син костюм, а другият — сив.
Синият хвана Бени за ръката и го отведе в задната част на ресторанта, за да провери кухнята и тоалетните. Сивият остана на мястото си, втренчен в Демарко и Хари. Синият се върна, кимна на Сивия и зае позиция близо до входа. Бени донесе бутилка вино. Разчисти чашите и пепелника, които бяха ползвали Хари и Демарко, сложи нова покривка и постави бутилката и три чаши на масата. Спря се за момент да огледа свършената работа, след което взе една ваза с цветя от съседната маса и я сложи в средата пред Демарко. Сивият каза нещо на Бени на италиански и той махна цветята, след което излезе.
Когато Бени изчезна, Сивият направи знак на Демарко да се изправи. Имаше нещо странно в ръцете му, все едно са били заклещени в косачка и после са ги сглобили отново. След като провери Демарко за оръжие, той поиска да разкопчае ризата си и прокара белязаните си ръце по голите гърди на Демарко, търсейки жички от подслушвателни устройства. Докато го опипваше, той безпристрастно се взираше в очите на Демарко. Лицето му не изразяваше неприязън, беше просто човек, който си върши работата с точно толкова емоция, колкото и монтьорът, който сменя маслото на колата ти. По същия начин щеше да го гледа, ако му забиваше нож в сърцето.
Сивият хвърли последен поглед на заведението и кимна на партньора си, който излезе от ресторанта. След една минута влезе Доминик Калвети.
Калвети не обърна внимание на Хари и Демарко, докато единият от бодигардовете поеме палтото и шапката му. И двамата се изправиха, когато Калвети се приближи до масата. Хари протегна ръка и Калвети я стисна с лек захват.
— Хари — произнесе той с хладен неопределен тон.
— Доминик — отговори Хари, — това е Джо Демарко. Моят кръщелник.
Калвети не пое протегнатата ръка на Демарко.
— Дойдох тук, Хари, само защото се познаваме от толкова години. Но не мога нищо да ти обещая що се отнася до този човек.
Фактът, че Калвети знаеше кой е, потвърждаваше всички подозрения на Демарко.
Доминик Калвети наистина беше стар. Носеше костюм, бяла риза с леко протрита яка и широка старомодна вратовръзка. Косата му беше бяла и много мека; тенът му беше бронзов, около очите му имаше мрежичка от тънки бръчици, а от двете страни на устата му — една-единствена дълбока бръчка. Сигурно като млад е бил красив, но годините бяха удължили носа и ушите му и бяха поизгърбили гръбнака му. Очите му бяха черни и празни, като дупки в космоса, които безмилостно поглъщаха светлината и живота.