Морели поклати глава.
— Не ми се вярва, Джо. Доминик е прекалено умен, че да го запише на свое име.
— Не е. Собственик е една корпорация, която той контролира.
За момент Морели замълча, докато обмисляше отговора на Демарко, и след това, очевидно доволен, попита:
— Кой друг знае, че си тук?
— Няколко души.
Морели се усмихна и поклати глава. Очевидно се забавляваше.
— Не ми се вярва — каза той. — Ако си планирал да ме убиеш, нямаше да го разгласяваш. А ти затова си дошъл, нали?
Спокойствието на Морели го вбесяваше.
— Защо, по дяволите, убихте Бренда? И онова младо полицайче, и Клейтън Адамс? Ако сте искали отмъщение, защо не убихте мен?
— Клейтън Адамс? — изненада се Морели. — Не съм убивал Клейтън, Джо.
Демарко му повярва. Значи Адамс наистина бе умрял от естествена смърт, както бяха писали вестниците.
— И за друго нещо си в грешка — каза Морели.
— Да не би да се опитвате да ми кажете, че не сте…
— Тези хора умряха, но не защото съм искал да си отмъстя, а за да изпълня предопределението си.
— Предопределение?
— Президентството, Джо.
— Вие сте абсолютно побъркан. Нямате бъдеще в политиката.
— Отново грешиш, Джо. Не се ли притесняваш, че толкова често грешиш?
Преди Демарко да успее да отговори, Морели попита:
— Знаеш ли какво има в компютъра и на онази дъска?
— Не.
— Карта на пътя към Белия дом. Ал Гор ми даде идеята. Горкият Ал загуби от Буш, оттегли се с подвита опашка и всички си мислехме, че с него е свършено. Но после какво стана? Получи „Оскар“ и Нобелова награда. И за какво? Направи някакъв си филм, за бога, дори не беше и добър филм, мен ако питаш. Въпросът е, че Ал се захвана с глобалното затопляне, стана рекламно лице на каузата и ето ти го интернационален герой, а хората започват да говорят, че отново трябва да се кандидатира за президент. Точно така ще постъпя и аз, Джо, като Ал Гор, само че ще направя нещо много по-голямо от филм. Ще направя тази страна независима от нефта.
— Какво? — изуми се Демарко.
Морели се засмя.
— По изражението на лицето ти виждам, че ме смяташ за луд, но не съм. Мога да го постигна. Всичко съм измислил.
Морели поде вдъхновена реч, в която обясни, че не липсата на достъпни по цена алтернативи държеше САЩ в зависимост от нефта. Проблемът бил в сложната конспирация между нефтените компании, производителите на автомобили, ОПЕК и, разбира се, Конгреса, който правел всичко по силите си да запази статуквото. Но Морели заяви, че знаел как да разбие тази конспирация. Щял да извади всичко наяве; да упражни влияние — с помощта на Доминик Калвети, ако се наложи, — за да промени разни закони; да убеди милиардери филантропи да спонсорират начинаещите компании, които ще покажат, че горива като водорода са евтини, възможни алтернативи на нефта. Повечето от идеите изглеждаха прекалено сложни, може би енергийният план на Морели беше брътвеж на един побъркан, но Демарко не мислеше така. Пол Морели може и да беше убиец, но беше и гений.
— Ще си подам оставката от Сената, Джо. Ще кажа, че макар и невинен, се оттеглям, защото бъркотията около мен отвлича законодателите от работата им, но истинската ми цел е да отвлека вниманието на медиите. След няколко месеца ще задействам кампанията си. Ще разглася чрез пресата, че съм се отказал от политиката, за да се посветя на една далеч по-благородна кауза. — Очите на Морели проблеснаха, когато добави: — Джо, обещавам ти, че след по-малко от десет години ще съм герой в очите на обикновените граждани на тази страна. Ще си купуват коли, които не замърсяват въздуха и които харчат по няколко цента на километър. И като нация повече никога няма да се налага да угаждаме на някой мюсюлмански диктатор само защото е имал късмета да се роди в страна с нефт под земята.
Морели се облегна в люлеещия стол, а изражението му сякаш питаше: А сега загряваш ли? Но за да не остане неразбран, поясни:
— Джо, аз съм само на четирийсет и седем години. Преди да стана на петдесет и седем, ще бъда президент на тази страна.
Демарко се изсмя.
— Наистина ли си мислите, че ще е толкова лесно? Тед Кенеди така и не успя заради Чапакуидик, както и вие няма да успеете заради това, което причинихте на Бренда. С политическата ви кариера е свършено.