Морели поклати глава, все едно бе разочарован от тъпото упорство на Демарко.
— Гледаш на проблема прекалено късогледо, приятелю. Трябва да отстъпиш крачка назад, за да видиш ясно картината. А сега внимавай. Моля те. След няколко месеца онзи запис с мен и Бренда, както и копието на продажния детектив ще бъдат унищожени. Доминик ще уреди някой пожар или експлозия в хранилището за веществени доказателства, а доколкото го познавам, сигурно ще срути цялата сграда. Имай предвид, че обществото така и не е видяло записа на Бърг. Да, знам, че много хора са го гледали — но колко ясни ще са спомените им след няколко години? И след като записът е унищожен и след като аз кажа, че нещата са се развили по определен начин, кой ще ми противоречи? Никой, Джо, защото всички свидетели на това, което реално се случи, вече няма да ги има. Сега разбираш ли? Не беше убиване на хора за отмъщение. Беше елиминиране на свидетели.
— Нима наистина вярвате, че…
— И много скоро ще започне втората фаза на възкресението ми. Докато правя на пух и прах нефтената конспирация, която е държала тази страна в робство цял един век, ще се появи един доклад, който ще показва, че чаят, който Бренда ми е дала онази вечер, е съдържал малко количество фенциклидин, примесен с флунитразепам. Нищо чудно, че съм се държал толкова странно, толкова нетипично за мен. Специалистът, анализирал чая, ще признае, че е скрил доклада, защото е бил заплашен от онзи отвратителен Гари Паркър.
— Но чаят изобщо не е бил анализиран. Така писаха вестниците.
Морели се усмихна.
— Долна лъжа, Джо, измислена от Гари Паркър.
Демарко не успя да възрази, защото Морели продължи:
— Много скоро няколко добре платени, заслужаващи доверие хора ще започнат да рушат репутацията на Паркър, Арни Бърг и Бренда. В случая на Бърг очевидно няма да е трудно да се развали имиджът му. Долен тип си беше. Паркър, както ще се окаже, е бил подкупно ченге през цялата си кратка кариера и разни хора публично ще го потвърдят. Виж, малката ти актриса ще отнеме повече усилия. Още не съм обмислил всички детайли, но не се притеснявай, все ще ми хрумне нещо. Сега разбираш ли, Джо? Схвана ли какво е положението? Говорим за след пет-шест години. Записът е изчезнал, всички, участвали в конспирацията срещу мен, са мъртви и компрометирани. Има неопровержимо доказателство, че съм бил упоен и примамен в клопка от група подлеци, които са искали да ме спрат по пътя към Белия дом. А дотогава ще съм любимецът на целия западен свят, мъж на годината на „Тайм“, героят, свалил нефтените белезници, който наистина е направил нещо срещу глобалното затопляне.
Той намигна на Демарко.
— Вярвам, сър, че планът ми има известен… потенциал.
— Но все пак — с мъка рече Демарко… — все пак някой ще забележи, че всички замесени са мъртви.
— Разбира се, че ще забележат, и какво? Паркър умря в най-обикновено пътно произшествие. Бърг се напи и падна от покрива пред очите на негов приятел и свидетел. А горката Бренда, тя беше жертва на една необезопасена каскада. Сигурно не знаеш, Джо, но човекът, построил скелето за последната сцена на Бренда, е смъртно болен от рак с четири деца, който вече си призна, че вината за срутилото се скеле е негова.
— Мили боже — ахна Демарко. — Убихте жена си и невинно хлапе. Насилвали сте доведената си дъщеря. Мястото ви е в лудница, не в Белия дом.
Демарко очакваше Морели да се ядоса, но той кимна, все едно в знак на съгласие.
— Прав си — каза той. — И аз си имам слабости. Всички хора имат, дори и най-великите.
— Смятате убийството на жена си за „слабост“?
— Не, то беше необходимост. Тя щеше да унищожи всичко, за което съм се трудил. Говорех за Кейт. Наистина съжалявам за това, което се случи с нея, чувствам се ужасно.
Морели направи пауза, после добави:
— Но тя наистина малко пресили нещата.
— Пресилила е нещата?
— Ами, да. Не беше нужно да се самоубива. При всяко положение, и наистина се надявам това да те накара да се почувстваш по-добре, заклел съм се да не пия повече.
Демарко не познаваше никой друг толкова умен, но така абсолютно лишен от всякаква човечност. Сигурен беше, че има някакъв медицински термин за състоянието на Морели, но „чудовище“, както го беше нарекла жена му, звучеше по-лесно за разбиране.
— Имам лоши новини за вас, сенаторе — каза Демарко. — Доминик Калвети знае, че сте убили Лидия и сте изнасилили внучка му.