Хари и бащата на Демарко си останаха приятели до деня, в който Джино Демарко бе убит в разцвета на силите си, застрелян от съперническа банда.
— Дълго време мина, Джо — каза Хари. — Колко да е? Почти две години?
— Горе-долу толкова. Съжалявам, че не се виждаме по-често.
— Е — каза Хари и сви рамене. Всеки със задълженията си.
— Тъкмо бях на гости на майка ми — излъга Демарко — и реших да намина.
— И как е прекрасната ти майка? — попита Хари с престорена усмивка. И двамата знаеха какво е мнението й за Хари.
— Добре е. Държи се мъжки.
Хари се засмя.
— Не се съмнявам. — За момент той огледа Демарко. — Изглеждаш ми малко на тръни, синко. Да предположа ли, че има причина за твоето посещение, нещо повече от желанието да се отбиеш да ме видиш?
Въпреки че майката на Демарко никога не го беше харесвала, Хари не изостави Демарко, когато убиха баща му. От време на време му беше пращал пари, докато учеше в колежа, а му беше предложил и утеха, когато бракът му пропадна. В известен смисъл възприемаше Хари като свой баща, а сега се нуждаеше от бащински съвет.
— Искам да те питам нещо за Пол Морели, Хари.
— Искаш да говорим за Пол?
— Да. Не че не го харесвам, но…
— Е, че то кой не го харесва — вметна Хари.
— … чух нещо за него и ако е вярно… Е, тогава може би не е човекът, за когото го мислят всички. Ти го познаваш от доста време и имам нужда от твоето мнение по въпроса.
— Искаш да кажеш, че си чул нещо лошо за Пол? — Хари сякаш се притесни и се изправи в стола си.
— Да.
Демарко нямаше намерение да разкрива пред Хари, че е чул въпросните злепоставящи думи от жената на Пол Морели, но му разказа за смъртта на Тери Финли и за подозрението на Дик Финли, че синът му е бил убит заради онова, което е разследвал. Когато чу имената на тримата мъже, написани върху салфетката от портфейла на Тери, Хари реагира също като Ейб Бъроус и Пол Морели, а и Джон Махоуни: сполетялото тези мъже било чисто съвпадение и ако е имало нещо подмолно, то досега да е било разкрито.
— Не става въпрос само за мъжете — каза Демарко. — Има и една жена в списъка. Живее в Ню Йорк и е работила за Морели, когато е бил кмет. Казаха ми, че Морели може би е нападнал тази жена. Сексуално.
Реакцията на Хари направо смая Демарко.
— Тази алчна кучка! — процеди той. — Ако си въобразява, че може да върти такива номерца, ще превърна живота й в същински ад.
Демарко нямаше представа за какво говори Хари, но преди да успее да каже каквото и да било, Хари добави:
— Говориш за Сюзан Медфорд. Нали?
— Ммм… — промърмори Демарко.
Ако Хари не беше толкова ядосан, можеше и да забележи колебанието на Демарко. Но Хари беше бесен.
— Всичко идва от майка й. Мамка му, трябва да идва от нея.
— Хари, за какво говориш?
— Беше Нова година, имаше офис парти и… По дяволите, не знам какво му стана на Пол. Прекали с алкохола, беше под стрес заради кампанията за Сената, а и чух, че нещата не вървели добре между него и жена му по онова време. Както и да е, кой знае по каква причина Пол се натрясква, завежда това момиче в офиса си и се опитва да я понатисне или нещо такова. Сигурно за пръв път й се е случило пиян нахалник да я опипва, изпада в истерия и избягва от партито. Майка й твърди, че блузата на момичето била наполовина разкъсана, но това са врели-некипели.
— Значи я е нападнал, така ли?
— Не, за бога, не я е нападнал! Дори не изричай такива глупости. Пол просто се понапил и тръгнал да я сваля. Може и да я е опипал, но нищо повече.
— И какво стана?
— Майка й нае адвокат. Решава, че ще съди кмета на Ню Йорк за сексуален тормоз, опит за изнасилване и още какви ли не простотии. За щастие адвокатът, който наела, ме познава и той ми се обади, преди пресата да е надушила историята. Споразумяхме се да изплатим непогасената ипотека на къщата на майка й — момичето живее с нея, — а на момичето дадохме сто бона. За нанесени щети, така се изрази адвокатът й, все едно цицата й е била безвъзвратно увредена. Накарахме майката, момичето и адвоката да се подпишат, че ако някога изобщо повдигнат отново въпроса, направо ще ги съсипем.