Демонстрантите продължаваха да прииждат през разбитите врати на църквата, да пълнят помещението, докато последните обитатели на Вилата изчезнаха. Единственият, който остана, беше лидерът им, Босонг, който стоеше като статуя, неподвижен, с течаща от челото му кръв, и гледаше ставащото с опасен поглед.
Когато и последните демонстранти влязоха в църквата, Плок се качи на издигнатата платформа.
— Хора! — извика той и вдигна ръце.
Сред множеството настъпи тишина. Той се опита да игнорира Босонг, който стоеше в ъгъла, гледаше, и цялото му присъствие излъчваше безкрайната му неприязън.
— Трябва да сме заедно! — извика Плок. — Палачите се скриха и трябва да ги открием, да ги прогоним! И преди всичко — да спасим жената!
Внезапно Босонг заговори от мястото си в ъгъла.
— Това е наш дом.
Плок се обърна към него, лицето му беше пламнало и изкривено от гняв.
— Ваш дом! Това място на мъчения? Вие не заслужавате дом!
— Това е наш дом! — повтори той с нисък глас. — Така ние почитаме нашия Бог.
Плок се изпълни с ярост.
— Как почитате вашия Бог? Като режете гърлата на беззащитни животни? Като отвличате и убивате хора?
— Напуснете веднага. Напуснете, докато можете.
— О-о-о, колко съм уплашен. Казвайте: къде е жената? Къде сте я затворили?
Тълпата кипна, подкрепяйки думите му.
— Ние почитаме животните, като ги принасяме в жертва за храна на… на нашия покровител. С благословията на нашите богове ние…
— Спестете си тези глупости! — разтрепери се от възмущение Плок. — Кажете на хората си, че с тях е свършено, и че е по-добре да се махат. Иначе ние ще ги изхвърлим! Разбрахте ли? Вървете някъде другаде с откачената си религия!
Босонг вдигна пръст и посочи към Плок.
— Страхувам се, че вече е прекалено късно за вас — произнесе той тихо.
— Ау, разтрепериха ми се мартинките! — Плок разпери ръце нагоре. — Убийте ме, богове на мъчителите на животни! Хайде!
В този миг настъпи внезапно раздвижване в един от тъмните кораби на църквата, ахване от демонстрантите, миг на колебание. После някой изпищя и тълпата се люшна назад като отливна вълна със смазваща сила — породена в нея и подхранвана от нея самата — сякаш носеща в себе си самоубийствен нагон, който не можеше повече да бъде сдържан. И тогава една гротескна, безформена фигура изникна сякаш от нищото и тръгна с тежки стъпки в трепкащата полусветлина. Плок зяпна от ужас и невяра при вида на тази твар — но не, това не беше твар. Беше човек. Плок гледаше втренчено покритите със струпеи устни, прогнилите зъби, широкото плоско лице; бледата, покрита със слуз мускулатура, която се движеше под мръсните дрипи. Едната ръка държеше окървавен нож. Воня изпълни цялото помещение, съществото изви глава назад и измуча като ранено теле. Единственото мътно око се завъртя в очната кухина и се спря върху Плок.
То направи стъпки напред, после още една, движеше се с бавна, ужасяваща отмереност. Плок стоеше замръзнал, вкопан в земята, неспособен да помръдне, да отмести поглед, дори да говори.
Във внезапното затишие се чу шумолене на дрехи и Босонг коленичи, като сведе глава и вдигна ръце в смирена молитва.
— Envoie — произнесе той тихо, почти тъжно.
В миг съществото подскочи нагоре към платформата, извъртайки се с рачешко движение, наведе се, отвори прогнилата си уста и се хвърли върху Плок.
Плок намери гласа си и се опита да извика, но вече беше прекалено късно да излезе звук от прерязаната му дихателна тръба; в агонизиращата тишина се чу само едно кратко издихание.
76.
Пендъргаст освети наоколо с фенерчето си. Тесният лъч разкри хаос от странни предмети, но той ги игнорира, фокусирайки вниманието си върху стените, които се състояха от плоски груби парчета гранит, наредени едно върху друго и грижливо измазани с хоросан.
Лицето му се стегна, когато ги разпозна.
Сега насочи поглед към натрупаните вехтории. Пред него стоеше египетски обелиск от напукана пластмаса, мокър от влага и покрит с плесен. До него се мъдреше кула с отсечен връх от средновековен замък, прилепена към прогнил шперплат, заедно с назъбения парапет с бойници и пролуки, може би в размер една десета от действителната им големина; близо до тях имаше камара от счупени пластмасови статуи, наредени като дървени трупи, между които Пендъргаст разпозна малки копия на „Давид“ и „Крилата победа“, както и „Лаокоон“, ръце, глави и крака — всичко объркано в купчината. Светлината разкри също една акула от фибростъкло, няколко пластмасови скелета, примитивни племенни реликви, изрязани от стиропорна пяна и човешки мозък от каучук с отчупено парче от него.