В зловонния мрак Пендъргаст мислеше напрегнато. В лудия си устрем да спаси Нора колкото е възможно по-скоро, той бе пропуснал да обмисли подробно как да действа по отношение на Естебан. Сега осъзна, че е подценявал Естебан — той бе страшен противник. Разстоянието с кола от Инууд до Глен Коув беше такова, че той със сигурност се беше прибрал вкъщи. И със сигурност знаеше, че Пендъргаст също е там. Такъв човек със сигурност имаше план и вече го очакваше. И той трябваше да осуети очакванията на мъжа. Трябваше да го удари — бързо, от неочаквана посока.
Внимателно, безшумно, той се върна обратно в прохода, откъдето бе дошъл.
Естебан чакаше в тунела, застанал до лоста, напрегнал слух. Агентът от ФБР беше дяволски безшумен, но в това тихо подземно пространство се чуваха дори най-слабите звуци. Като се вслушваше напрегнато, той можеше да си представи какво става. Първо, едва доловимият звук от дърпането на ципа; след това шумоленето на полиетиленовия чувал; няколко минути тишина — и отново ципът. След което забеляза слабия блясък на светлина: фенерчето на Пендъргаст. Той остана да чака.
Беше забавно наистина, че агентът на ФБР откри двете тела. Какъв ли шок трябва да е било? Запита се какво е разбрал агентът и до каква степен; този тип бе дяволски умен. Може би знаеше вече всичко, освен решаващото: що за документ беше задигнал Естебан от гробницата на прадядо си.
Важното беше, че Пендъргаст действа наслуки, без доказателства — и затова беше тук сам, без подкрепление или специален отряд.
При мисълта за документа Естебан усети внезапна паника и по гърба му тръгнаха ледени тръпки. Не беше у него. Къде го беше оставил? В незаключената си кола, оставена на алеята. Тази проклета аларма от неговия Блекбъри го бе разсеяла, след като се бе прибрал вкъщи. Ами ако документът беше откраднат? Ами ако Пендъргаст го е открил? Но това бяха глупави мисли: вратата към имението беше затворена и заключена, а Пендъргаст беше тук, в тунела. Естебан щеше да си вземе документа колкото е възможно по-скоро, но точно сега имаше да върши спешна работа.
Тишината откъм тунела бе абсолютна. Като сдържаше дъха си, той се ослуша и зачака.
Слабата непряка светлина оставаше устойчива, не мърдаше. След като минутите се трупаха и не ставаше нищо, той започна да осъзнава, че нещо не е наред.
— Господин Естебан? — долетя приятен глас от тъмнината зад него. — Ще бъдете ли така добър да останете без да мърдате, като същевременно бавно пуснете оръжието си на пода? Предупреждавам ви, че най-слабото движение, дори едно ненавременно потрепване на мигли, ще доведе до мигновената ви смърт.
79.
Естебан пусна пистолета си и той тупна глухо.
— А сега ще вдигнете ли бавно ръце нагоре, като отстъпите две крачки назад и се обърнете към стената?
Естебан направи каквото бе поискано. Пендъргаст се приближи, взе Браунинга и го пъхна в джоба си, след което претърси джобовете на Естебан и измъкна фенерчето му. Отдръпна се и светна.
— Чуйте… — започна Естебан.
— Не говорете, ако обичате, освен за да отговаряте на въпросите ми. Сега ще ме заведете при Нора Кели. Кимнете ако разбирате.
Естебан кимна. Не всичко беше загубено… Винаги е бил изключително умен и съобразителен. Той бавно се дръпна назад, по посока на къщата.
— Тя не е натам — каза Пендъргаст. — Вече проучих този район. — Изчерпахте единствената си привилегия — следващия път, когато се опитате да направите нещо, ще го приема като неотзивчивост от ваша страна, ще ви убия без всякакво по-нататъшно суетене и сам ще намеря госпожа Кели. Кимнете, ако сте разбрали.
Естебан кимна.
— Тя е в подземието на хамбара, нали?
Естебан поклати глава.
— Къде е тогава? Можете да говорите.
— Намира се в една стая, скрита в тунела под мазилката. Недалеч от трупа на Смитбак.
— В тунела няма прясна мазилка.
— Вратата е под заякчен с тел участък, който мога да местя. — Пендъргаст изглежда го обмисляше. След миг махна с пистолета си:
— Първо вие. Помнете какво ще се случи, ако сте неотзивчив.
Естебан отново тръгна по тунела по посока на Смитбак, като държеше дясната страна. Пендъргаст го следваше на десетина крачки отзад. Той настъпи малко фенерче — очевидно това на агента, — което лежеше, оставено на пода. Когато мина покрай лоста, Естебан се престори, че се спъва, като го удари, докато падаше.