— Прочетох го в папката. Което не означава, че го знам.
Докторът остана прав и с предизвикателен жест затвори папката на бюрото си.
— Благодаря ви, господа, това беше всичко, нали? — Той погледна часовника си.
При тези думи Пендъргаст се надигна.
— На кого разрешихте да вземе тялото? — Гласът му беше бавен, почти сънлив.
— На сестра му, разбира се.
— Какъв документ за самоличност представи сестрата? Паспорт?
— Доколкото си спомням, беше нюйоркска шофьорска книжка.
— Имате ли копие от нея?
— Не.
Лека въздишка долетя откъм Пендъргаст.
— Някакви очевидци на това самоубийство?
— Не знам за такива.
— Направеното съдебно проучване констатира ли, че оставената бележка е написана с почерка на Фиъринг?
Колебание. Папката отново се отвори. Патологът я погледна.
— Изглежда не.
Д’Агоста поднови задаването на въпроси.
— Кой е намерил бележката?
— Полицаят, открил тялото.
— А сестрата — разпитахте ли я?
— Не. — Хефлър се извърна от Д’Агоста, несъмнено с надеждата да го накара да млъкне.
— Господин Пендъргаст, може ли да попитам какъв е интересът на ФБР по случая?
— Не можете, доктор Хефлър.
Д’Агоста продължи:
— Вижте, докторе. Тялото на Бил Смитбак е във вашата морга, и ако трябва да продължим нашето разследване, то трябва да бъде аутопсирано бързо. Освен това са ни необходими ДНК тестове на кръвни проби и проби от косата, също бързо. И тест на ДНК от майката на Фиъринг за сравнение, тъй като не сте се погрижили да запазите никакви проби от аутопсията.
— Колко бързо ви трябват?
— Четири дни най-много.
Лека усмивка на надменен триумф мина по устните на доктора.
— Много съжалявам, лейтенант, но е невъзможно. В момента тук е доста напечено, но дори и да не беше, за четири дни и дума не може да става. Ще са готови най-рано след десет дни, може би дори три седмици за аутопсията. Колкото до ДНК резултатите, това дори не е в моята юрисдикция. Ще трябва да получите съдебна заповед за вземане на кръв от майката, което може да отнеме месеци. И като прибавите и работата на лабораторията, ще сте късметлии ако получите финалните резултати след половин година.
Пендъргаст поклати глава.
— Колко неприятно. — Той се обърна към Д’Агоста. — Предполагам, че просто ще трябва да почакаме. Освен ако доктор Хефлър не успее — как да го нарека? — да направи спешно тази аутопсия.
— Ако правех спешни аутопсии за всеки агент от ФБР или детектив от отдел „Убийства“, които ме молят — а те всички го правят, — никога нямаше да свърша нищо друго. — Той пусна документите обратно на бюрото. — Съжалявам, господа. А сега, бихте ли ме извинили?
— Разбира се — кимна Пендъргаст. — Много съжалявам, че трябваше да отнемем от ценното ви време.
Д’Агоста погледна недоверчиво към агента, който се надигна да си тръгне. И какво, щяха да приемат тези дрънканици тук и просто да си излязат?
Пендъргаст се обърна и се насочи към вратата, след което се поколеба.
— Странно, че така бързо и ефективно сте се справили с трупа на Фиъринг. Колко дни ви отне?
— Четири. Но това си беше съвършено ясно самоубийство. Освен това имахме проблем със съхранението.
— Ами хубаво, тогава! Да приемем, че имате проблем със съхранението — бихме искали аутопсията на Смитбак да бъде завършена в рамките на четири дни.
Къс смях.
— Господин Пендъргаст, май не ме слушате. Ще ви уведомя кога може да влезе в графика. А сега, ако не възразявате…
— Тогава я направете за три дни, доктор Хефлър.
Патологът го зяпна.
— Моля?
Пендъргаст се обърна към него.
— Казах: три дни.
Хефлър присви очи.
— Вие сте нахален, сър.
— А вие страдате от нечувана липса на етика.
— За какво говорите, по дяволите?
— Ще е пълен срам, ако се разчуе, че офисът ви е продавал мозъците на починали бедняци.
Настъпи дълга тишина. Когато патологът заговори отново, гласът му бе студен като лед.
— Господин Пендъргаст, заплашвате ли ме?
Пендъргаст се усмихна.
— Колко сте умен, докторе.
— Онова, за което предполагам, че говорите, е напълно разрешена и легитимна практика. И е за благородна кауза — за медицински изследвания. Ние вземаме непотърсените трупове заради органите им, не само заради мозъците. Това спасява животи и е изключително важно за медицинските изследвания.
— Оперативната дума тук е продажба. Десет хиляди долара за един мозък — такава е цената, на която върви, нали? Кой би помислил, че един мозък може да е толкова скъп?