Хейуърд замръзна.
— Какво е това същество, все пак?
— Човек. Или поне някога е било човек. Ритуалът го е превърнал в нещо друго.
— Какъв ритуал? — попита Д’Агоста.
— Спомняш ли си онези странни инструменти, които видяхме върху олтара във Вилата? Инструментите с костените дръжки и дългият метален връх с малко острие в единия край? Те са изпълнявали същата функция като тази на един стар медицински инструмент, познат като левкотом.
— Левкотом? — повтори Д’Агоста.
— Приспособление за извършване на лоботомия — в този случай — трансорбитална лоботомия, извършена чрез проникване в мозъка през очните кухини. Обитателите на Вилата са научили отдавна, че унищожаването на определена част от мозъка в областта, наречена „зона на Брока“, прави нещастната жертва нечувствителна към болка, лишена от всякакви морални задръжки, особено насилие, и покорна на извършителя. Нещо по-низше от човек, но повече от животно.
— И казваш, че тези от Вилата са го причинили на някого умишлено?
— Абсолютно. Избиран е от култа с цел да бъде принесен в жертва за общността, но е бил също така уважаван и почитан. Възможно е дори мнозина да са си съперничили за тази чест. Това създание всъщност заема централна част в техния религиозен ритуал: неговото създаване, отглеждане, възпитаване, хранене и освобождаването му са част от ритуалния цикъл. То трябва да защитава общността от враждебния свят и те го хранят под ред, почитат го, принасят му жертва. В някои общества се позволява на избрани индивиди да извършват действия, които обикновено се смятат за нередни. Може би във Вилата са лоботомирали човека като начин да запази той душата си, позволявали са му да убива, за да защити Вилата, без душата му да се опетни с греха.
— Но как е възможно една манипулация да превърне човек в подобно чудовище? — попита Хейуърд.
— Манипулацията не е трудна. Преди много години един лекар на име Уолтър Фрийман е можел да извършва онова, познато под името пикелова лоботомия само за няколко минути. Като вкарва вътре пикела с бързо движение напред-назад, определена част от мозъка се разрушава. Заедно с част от индивидуалността на личността, душата, усещанията. Във Вилата стигат по-далеч.
— Онези стари убийства, които Рен откри? — сбърчи вежди Д’Агоста. — Може би са били причинени от подобни зомбита.
— Точно така: създаването на живо зомби, което посредством убийство и заплахи е принудило Исидор Строт да не прибягва към изсичането на Инууд Хил Парк. Изглежда самият пазач на Строт е станал поддръжник на култа на Вилата — и след това е бил удостоен с върховна чест, като са го издигнали в статус на свещена жертва и е бил превърнат в зомби.
Хейуърд потрепери.
— Това е ужасно.
— Наистина. Иронията е почти очевидна: Естебан кара Фиъринг да действа като зомби, за да убеди обществото, че е творение на Вилата. Въпреки това обаче Вилата, тъй да се каже, е създавала зомбита — макар и с различна цел от тази, която Естебан е разбирал. Между другото, какво се случи във Вилата?
— Изглежда, че още са там. Обещават, че няма повече да принасят в жертва животни.
— И, да се надяваме, няма да създават зомбита. Не бих се изненадал, ако науча, че в бъдеще, независимо от неприязненото си поведение, Босонг може да направи нещо, за да реабилитира влиянието на Вилата. Усещам напрежение между него и висшия жрец.
— Босонг беше този, който уби зомбито — каза Д’Агоста. — В момента, когато то бе на път да ни убие.
— Наистина ли? Звучи успокоително: такава драстична постъпка, трябва да кажем, не е от нещата, които истински вярващият би направил — да убие съсъда на собствените си богове. — Пендъргаст погледна към Хейуърд. — Между другото, капитане, исках да ви кажа колко много съжалявам, че сте се разминали с повишаването ви в майор.
— Недейте. — Хейуърд отметна назад черната си коса. — Мисля дори, че е по-добре, че пропуснах възможността — напоследък се говори, че в екипите за специални задачи цари истински бюрократичен кошмар, какъвто никога досега не е имало. Което ми напомни: спомняте ли си нашия приятел Клайн, софтуерният предприемач? Изглежда ще съжалява, задето заплашвал комисаря. Току що чух, че ФБР са подслушвали телефона на Рокър и разполагат със запис на целия изнудвачески разговор. И двамата ще се сгромолясат. С Клайн е свършено.
— Жалко. Рокър не беше лош човек.
Хейуърд кимна.
— Направил го е от добри подбуди — Фондация „Дайсън“. В известен смисъл е трагедия. Но един от страничните ефекти е, че напускам комисарския офис и се връщам на предишната си работа като капитан в отдел „Убийства“.