— Господин Клайн е готов да ви приеме — съобщи тя, като стана и ги покани да минат през една необозначена врата.
Влязоха в дълъг, осветен в мека светлина коридор, който завърши с друга врата. Рецепционистката ги въведе във външен офис; една красива секретарка седеше и пишеше на компютър. Тя ги погледна крадешком, преди да се върне към работата си. Имаше напрегнат, сплашен вид на бито куче.
Отвъд друга двойка врати бяха отворени към обширен ъглов офис. Двете стъклени стени предлагаха зашеметяващ изглед към Шесто авеню. Зад бюрото с четири персонални компютъра стоеше изправен около четиридесетгодишен мъж. Беше с гръб към тях и говореше по безжичен телефон със слушалки на двете уши, обърнат към прозорците.
Д’Агоста огледа офиса: още черни кожени дивани, още образци на племенно изкуство по стените: господин Клайн, изглежда, беше колекционер. В един красив стъклен шкаф се виждаха няколко прашни артефакта, глинени лули, закопчалки и огънати парчета желязо с етикет за произход от автентичното холандско селище Ню Амстердам. В няколкото шкафа, поместени в ниши, стояха книги по финанси и езици за компютърно програмиране, в рязък контраст с похотливите, леко нарушаващи реда, маски.
Като завърши телефонния си разговор, мъжът затвори и се обърна да ги види. Имаше слабо, забележително младо лице, което още носеше следите от битка с младежко акне. Д’Агоста забеляза, че е сравнително нисък, не по-висок от метър и седемдесет. Косата му стърчеше отзад, като на дете. Само очите му бяха възрастни и много студени.
Той премести поглед от Пендъргаст към Д’Агоста и после обратно.
— Да? — произнесе накрая с мек глас.
— Аз ще седна, благодаря. — Пендъргаст се отпусна на един стол и кръстоса крак върху крак. Д’Агоста го последва.
Мъжът се усмихна леко, но не каза нищо.
— Господин Лукас Клайн? — произнесе Д’Агоста. — Аз съм лейтенант Д’Агоста от НПУ.
— Досетих се, че вие трябва да сте Д’Агоста. — Клайн погледна към Пендъргаст. — А вие трябва да сте специалният агент. Вече знаете аз кой съм. А сега, какво желаете? Защото съм доста зает.
— Така ли? — Д’Агоста се облегна назад, карайки дивана да изскърца по възможно най-удовлетворяващ начин. — И с какво точно сте зает, господин Клайн?
— Изпълнителен директор съм на ДВИ.
— Това наистина не ми говори нищо.
— Ако ви интересува историята на моето превръщане от дрипльо в богаташ, можете да прочетете ей това. — Клайн посочи към половината дузина еднакво изглеждащи книги, стоящи една до друга на една от лавиците. — Как съм стигнал от скромен АБД до шеф на собствена компания. Това е задължително четиво за всички мои служители: великолепен и проникновен том, за който те са привилегировани да платят четиридесет и пет долара. — Той ги дари с неодобрителна усмивка. — Секретарката ми ще приеме чека ви или парите в брой на излизане.
— АБД — произнесе Д’Агоста. — Какво е това?
— Администратор база данни. Едно време фалшифицирах данните, за да се прехранвам, поддържах ги тъй да се каже в „здравословно състояние“. И отделно от това пишех програма за автоматично нормализиране на големи финансови бази данни.
— Нормализиране? — повтори Д’Агоста.
Клайн махна с ръка презрително.
— Дори не питайте. Във всеки случай моята програма работеше много, много добре. Оказа се, че има голям пазар за нормализиране на бази данни. Назначих още администратори база данни. И създадох всичко това. — Брадичката му се вирна леко нагоре, самодоволна усмивка пропълзя от единия до другия край на розовите му момичешки устни.
Безмерното его на този наглец накара Д’Агоста да изскърца със зъби. После щеше да се наслаждава на това. Той се облегна небрежно в седалката си, предизвиквайки поредните протести на скъпата кожа.
— Всъщност, повече се интересуваме от извънслужебните ви занимания.
Клайн ги изгледа по-внимателно.
— Като например?
— Като например увлечението ви да назначавате красиви секретарки, да ги принуждавате със заплаха да правят секс с вас, а след това да ги тормозите или да им плащате, за да си мълчат.
Изражението върху лицето на Клайн не се промени.
— А-а-а. Значи сте тук във връзка с убийството на Смитбак.
— Използвате властовата си позиция, за да злоупотребявате и да доминирате тези жени. Те са се плашели от вас, страхували са се да не изгубят работата си, да не се изпуснат да кажат нещо. Но Смитбак не се е уплашил. Показал е на света що за човек сте.