При звука на името старата дама се сепна.
— Защо? — извика тя с неочаквано висок глас. — Как си, скъпи ми Диоген? Каква очарователна изненада! — Тя се обърна към най-близкия санитар и произнесе отчетливо с пронизителен глас: — Донесете най-доброто „Амонтилядо“. Диоген ни е дошъл на посещение. — Тя се обърна и се усмихна широко, при което набръчканото й лице се разкриви гротескно. — Или може би предпочиташ чай, прескъпи ми Диоген?
— Нищо, благодаря ви — каза Пендъргаст със студен глас. — Алойзиъс е, лельо Корнелия, не Диоген.
— Глупости! Ах, ти, Диоген, ах ти лошо момче, не се опитвай да дразниш старата жена. Не мислиш ли, че познавам собствения си племенник?
Пендъргаст се поколеба за момент.
— Никога не бих се шегувал с вас, лельо. Минавахме оттук и решихме да се отбием.
— Колко мило. Да, виждам, че си довел и брат ми Амбъргрис.
Пендъргаст погледна кратко към Д’Агоста, преди да кимне.
— Имам няколко минути, преди да започна да се приготвям за вечерното парти. Знаеш как е с прислугата в наши дни. Трябваше да ги уволня всичките и да се оправям сама.
— Наистина.
Д’Агоста изчака, докато Пендъргаст въвлече леля си в нещо, което изглеждаше като безкраен незначителен разговор. Агентът бавно насочи разговора към неговото собствено детство в Ню Орлиънс.
— Питам се дали си спомняте онова… ъ-ъ-ъ… недоразумение с Мари Лебон, една от прислужничките на долния етаж — попита той накрая. — Ние, децата, й викахме мис Мари.
— Онази, която изглеждаше като дръжка на метла? Никога не съм я харесвала. Тя ме плашеше. — И леля Корнелия потръпна.
— Беше намерена мъртва един ден, нали?
— Най-неприятно е, когато слугите вдигат скандал вкъщи. А Мари беше най-лошата от всички. Освен, разбира се, онзи ужасен мосю Бертен. — Старата жена поклати глава с отвращение и промърмори нещо под нос.
— Бихте ли ми казали какво се случи с мис Мари? Тогава бях само дете.
— Мари беше от блатата, разюздана жена, като повечето от ония, които живеят там. Смесица от индианци микмак и кой знае какви други още. Започна да се навърта около един коняр, който беше женен — спомняш ли си, Диоген, онзи, с прическа помпадур, който се мислеше за джентълмен? А беше пълен боклук.
Тя се огледа.
— Къде ми е питието? Гастон!
Един от санитарите поднесе метално канче към устните й и тя отпи жадно през сламката.
— Предпочитам джин, както знаете — каза тя.
— Да, мадам — кимна санитарят, като се ухили на партньора си.
— Какво се случи? — попита Пендъргаст.
— Жената на коняря — бог да я благослови, — не даваше пет пари, че Мари Лебон се среща със съпруга й. Но добре си отмъсти. — Тя се изкикоти. — Оправи си сметките със секирата за кайма. Не мислех, че я носи със себе си.
— Името на ревнивката беше госпожа Дюшарм.
— Госпожа Дюшарм! Огромно женище с ръце като френски чукове. Знаеше как да замахне с онази секира!
— Господин Пендъргаст! — обади се докторът. — Предупреждавал съм ви за този тип разговори преди.
Пендъргаст го игнорира.
— Нямаше ли нещо странно около… трупа?
— Странно? Какво имаш предвид?
— Ами… вуду магия.
— Вуду? Диоген! Не беше вуду, а оби4. Трябва да знаеш, че има разлика. Ама, разбира се, че знаеш! Определено повече отколкото брат ти, нали? Макар че и той не си падаше по-долу. — При тези думи старицата започна да хихика неприятно.
— Говорехме за трупа… — опита се да я върне към разговора Пендъргаст.
— Сега, като го споменаваш, се сещам, че наистина имаше нещо странно. На езика й имаше забоден амулет — оанга.
— Оанга? Изглежда знаете доста за оби, лельо Корнелия.
Внезапно изражението на леля Корнелия се промени и стана предпазливо.
— Чувала съм слугите да си говорят. Приятно е, че такъв комплимент идва от твоите уста. Мислиш ли, че съм забравила твоя… как да го наречем — малък експеримент — и злощастната реакция, която той провокира у презряната тълпа.
— Разкажете ми за оанга — прекъсна я Пендъргаст, като хвърли кратък поглед към Д’Агоста.
— Много добре. Разправят, че оанга е фетиш от скелет или труп, накиснат в бульон, приготвен от пепелта на трупове изгорени на Шроув Тюсдей5; свинска жлъчка; вода от ковачница, използвана за каляване на желязо; кръв на девствена мишка; и плът на алигатор.
— А целта е?
— Да извади душата на мъртвеца и да го направи роб. Зомби. Всички го знаят, Диоген!
— И все пак, бих искал да го чуя от вас, лельо Корнелия.
— След като трупът се изгори, очаква се той да се върне като роб на човека, който е сложил оангата. И знаеш ли какво? Шест месеца по-късно това момче умря на улица „Айбървил“ — намерили го задушен до смърт в завързан чувал — и разправят, че бил зомбито на мис Мари, защото момчето било съсипало прането на госпожа Дюшарм. А после провериха гроба на мис Мари и откриха, че е празен, или поне така казаха. Едва ли е нужно да добавям, че семейство Дюшарм бяха изхвърлени. Не можеш да държиш слуги, които поставят в неудобно положение един благовъзпитан дом.
4
Магически практики, използвани от местното население в Гвиана и отчасти в някои райони на Югоизточна Азия и Малайския архипелаг. — Бел.прев.