В този час, малко преди да почне занятието, гардеробната бе пълна с бърборещи деца, които с мъка се измъкваха от тежките си палта, от ботушите и галошите си. Въпреки че тази сутрин не бе валял сняг, в прогнозата се предвиждаха валежи за следобед и всички бяха облечени подходящо.
Сняг! Първият сняг за годината. Макар че за градските деца нямаше пързалки, хълмове и гори, в които да се порадват на зимните игри, първият сняг все пак бе чудесно събитие. А очакваната буря само увеличаваше обикновената сутрешна възбуда. Разнасяше се кикотене, повтаряне на прякори, закачки, приказки за телевизионни предавания и за домашните, вицове, гатанки, преувеличени очаквания за предстоящия сняг, тайни заговори, шумолене от свалените палта, пляскане от учебниците по пейките, подрънкване на металическите кутии със сандвичите за обед.
Застанала с гръб към оживените си съученици, Пени сваляше ръкавиците си и дългия шал. Забеляза, че долният край на вратата на високото й тясно металическо шкафче е вдлъбнат леко като че ли някой се е опитвал да го разбие. После откри и че ключалката й също е разбита.
Тя отвори намръщена вратата и отскочи изненадано, когато върху краката й се изсипаха множество хартии. Бе оставила шкафчето си подредено. Сега всичко бе натъпкано както падне. Дори по-лошо, всичките й учебници бяха разкъсани — някои страници бяха изтръгнати от подвързията, други накъсани, а трети изпомачкани. Жълтата линийка за чертане и моливите й бяха целите натрошени.
Джобното й калкулаторче бе смачкано.
Наоколо имаше няколко други деца, които можаха да видят какво изпадна от шкафчето й. Видът на разрушението ги накара уплашено да млъкнат.
Пени изумено се наведе и се пресегна към долната част на шкафчето, разчисти част от обърканите вещи и се добра до кутията на кларинета си. Снощи не си бе занесла инструмента вкъщи, защото имаше голямо домашно и не би могла да посвири. Закопчалките на черния калъф бяха избити.
Страхуваше се да погледне вътре.
Сали Ратър, най-добрата приятелка на Пени, се наведе до нея.
— Какво е станало?
— Не знам.
— Ти ли го направи?
— Не, разбира се. Аз… страх ме е, че кларинетът ми е счупен.
— Че кой би го направил? Това е направо отвратително.
Крис Хау, шестокласникът, който винаги се кривеше и понякога се държеше като хлапе, беше противен и направо невъзможен, но понякога можеше и да е мил, защото приличаше толкова много на Скот Бейо, също се наведе до Пени. Изглежда не забелязваше, че нещо не е наред, защото започна:
— Боже, Досън, не знаех, че си такава глупачка.
— Тя не е… — опита да се намеси Сали. Но Крис продължи:
— Бас държа, че там имаш цяло семейство от големи, лакоми хлебарки, Досън.
— О, майната ти, Крис — каза му Сали.
Той я изгледа удивен, защото Сали беше дребно и крехко червенокосо момиче, което обикновено подбираше изразите. си. Но когато трябваше да защити приятелките си, Сали ставаше като тигрица.
— А? Какво каза? — примигна Крис.
— Заври си главата в тоалетната и дръпни два пъти водата — продължи Сали. — Не ни трябват глупавите ти смешки. Някой е съсипал шкафчето на Пени. Не е смешно.
Крис по-внимателно огледа бъркотията
— О, слушай, аз не знаех. Извинявай, Пени.
Пени без желание отвори повредения калъф. Сребърните ключове бяха отчупени. Самият инструмент също бе строшен надве.
Сали сложи ръка на рамото на Пени.
— Кой ли го е направил? — попита Крис.
— Не знаем — отвърна Сали.
Пени се взираше в кларинета. Приплака й се — не толкова защото някой го беше счупил (макар че и това бе достатъчно лошо), а защото се зачуди дали някой не иска да й каже по този начин, че тук е нежелана.
Тя и Дейви бяха единствените деца в училището „Уелтън“, които можеха да се похвалят, че баща им е полицай. Останалите ученици бяха потомци на адвокати, лекари, бизнесмени, зъболекари, борсови посредници и служители от рекламата. Тъй като бяха възприели част от снобското отношение на родителите си, някои от тях мислеха, че в скъпо частно училище като „Уелтън“ няма място за деца на ченгета. За щастие те не бяха много. Повечето деца не ги бе грижа как си вади хляба Джак Досън, а някои дори смятаха, че да бъдеш дете на ченге е по-интересно, отколкото ако баща ти е банкер или рекламен агент.
Вече всички в гардеробната бяха разбрали, че е станало нещо голямо и се възцари мълчание.
Пени се изправи, обърна се и ги изгледа.
Дали някой от снобите не бе съсипал шкафчето й?
Забеляза две от най-злостните си противнички, шестокласничките Сиси Джохансън и Кара Уолъс, и изведнъж й се прииска да ги сграбчи, да ги разтърси, да им изкрещи в лицата, да им каже какво й е, да ги накара да разберат.