— О, и тези проклети неща бяха достатъчно отблъскващи — увери го Джак.
— Предполага се обаче, че много от древните имат толкова отблъскващ облик, че просто поглеждането към тях води до мигновената смърт на онзи, който ги е видял — поклати глава Хамптън и продължи да крачи.
Джак отпи от брендито си. Имаше нужда.
— Освен това — добави Хамптън, — малкият размер на тези зверове изглежда подкрепя мнението ми, че портите сега са едва открехнати. Пролуката е твърде тясна, за да могат някои от главните демони или божествата на мрака да се измъкнат.
— И слава Богу.
— Да — съгласи се Карвър Хамптън. — Трябва да благодарим на всички доброжелателни божества за това.
5
Пени и Дейви още спяха. Без тяхната компания нощта бе самотна.
Чистачките изтласкваха снега от предното стъкло.
Вятърът бе така силен, че тресеше лимузината и принуждаваше Ребека да държи кормилото по-здраво от преди.
Тогава нещо изшумя под колата. Туп, туп. Почука по шасито достатъчно силно, за да я стресне, но не и да събуди Децата.
И отново. Туп, туп.
Погледна през огледалото за обратно виждане, за да се увери, че не е закачила нещо. Но задния прозорец на колата бе отчаст замръзнал и й пречеше да вижда добре, а гумите изхвърляха дебели стълбове сняг, които закриваха почти всичко зад колата
Тя нервно проучи показанията на таблото, но не откри някакъв признак за повреда. Масло, гориво, реле, акумулатор — всичко изглежда бе наред; нямаше предупредителни светлинки или стрелки, сочещи нулата. Колата продължаваше да бръмчи сред бурята. Обезпокояващият шум явно не се дължеше на повреда в двигателя.
Тя премина още една пресечка, без шумът да се повтори, после друга пресечка и още една. Започна да се успокоява.
Добре, добре, казваше си тя. Не бъди така идиотски плашлива. Стой си спокойно и не се тревожи. Самата обстановка го изисква. Сега няма нищо и нищо няма да има. Аз съм добре. Децата са добре. Колата е добре.
Туп-туп-туп.
6
Газовите пламъци се плъзгаха покрай керамичната имитация на пънове.
Стъклените лампи светеха приятно, свещите потрепваха, а особеният нощен мрак напираше към прозорците.
— Защо тези същества не искат да ухапят мене? Защо магията на Лавел не може да ми навреди?
— Отговорът е само е един — отвърна Хамптън. — Силата на бокора не може да се простре върху праведен човек. Праведните са добре защитени.
— И какво трябва да значи това?
— Точно каквото казвам. Вие сте праведен, добродетелен. Вие сте човек, върху чиято душа стои отпечатъкът само на най-незначителни грехове.
— Вие се шегувате.
— Не. Изживели сте живота си така, че сте си спечелили имунитет срещу силите на мрака, имунитет срещу проклятията, заклинанията и магиите на магьосници като Лавел. Вие сте неприкосновен.
— Това е направо смехотворно. — Джак явно се чувстваше неудобно в ролята на праведник.
— Иначе Лавел досега би ви убил.
— Не съм ангел.
— Не съм казал, че сте. Нито сте светец. Просто сте праведник. А това е достатъчно.
— Глупости. Не съм нито праведен, нито…
— Ако се мислехте за праведен, това щеше да е грях — грехът на самодоволството. Сляпа убеденост в правотата ви, непоклатима увереност в собственото ви морално превъзходство, непризнаване на собствените ви пропуски — за вас тези недостатъци не са присъщи.
— Карате ме да се чувствам неудобно — призна си Джак.
— Виждате ли? Не ви е присъщ дори и грехът на прекомерната гордост.
Джак вдигна чашата си: