— Тези страхотни миризми — откъде идват те?
— Това са обонятелни съответствия на зримите образи — обясни Хамптън.
— Образи? Искате да кажете… призраци? — примигна Джак, без да е сигурен, че разбира.
— Да. Духове. Доброжелателни духове.
— Но аз не ги виждам.
— От вас това не се очаква. Както ви обясних, те не са се материализирали визуално. Проявили са се като аромати, което не е толкова рядко явление.
Мента. Индийско орехче.
— Доброжелателни духове — повтори Хамптън и се усмихна. — Стаята е пълна с тях и това е много добро предзнаменование. Те са посланиците на Рада. Пристигането им тук, в този момент, показва, че доброжелателните божества ви подкрепят в битката ви срещу Лавел.
— Това значи ли, че аз ще открия Лавел и ще го спра? — попита Джак. — Значи ли, че накрая ще спечеля? Това предопределено ли е?
— Не, не — усмихна се Хамптън. — Ни най-малко. Това означава само, че имате подкрепата на Рада. Но Лавел има подкрепа от божествата на мрака. Вие двамата сте инструменти в ръцете на висшите сили. Единият ще спечели, а другият ще загуби — само това е предопределено.
В ъглите на стаята пламъчетата от свещите се свиха и се превърнаха само в дребни искри в края на фитила. Надигнаха се сенки и затанцуваха като живи. Прозорците изтракаха и сградата се разтресе под напора на внезапен, много мощен вятър. Доста книги се откъснаха от рафтовете и се строполиха на пода.
— Покрай нас има и зли духове, разбира се — подхвърли Хамптън.
В добавка към приятните аромати, които бяха изпълнили стаята, до Джак достигна нов мирис. Беше вонята на поквара, гниене, разлагане и смърт.
2
На духовете им оставаха да слязат още само по две от стъпалата пред катедралата. Бяха само на два-три метра от Ребека.
Тя се обърна и побягна настрани.
Те изпискаха с глас, който би могъл да изразява гняв или ликуване или и двете — или пък нито едно от тях. Студен, чуждоземен вик.
Знаеше, че са се впуснали след нея и без да се обръща.
Затича по тротоара, като катедралата й остана отдясно; насочила се беше към ъгъла, като че ли смяташе да се устреми към следващата пресечка, но това бе само хитрост. След десетина метра зави рязко вдясно, към катедралата, и хукна по стълбището като запъхтяна риташе снега.
Духовете изпищяха.
Беше стигнала до половината на стълбището, когато нещото-гущер се хвана за левия й крак и заби нокти през дънките в десния й прасец. Болката беше много остра.
Тя изкрещя, препъна се, падна по стъпалата. Но продължи нагоре, като пълзеше по корем с, нещото-гущер, закачено за крака й.
Нещото-котка й скочи на гърба. Заби нокти в дебелото палто. Придвижи се бързо към шията й. Опита се да я захапе за гърлото. Устата му се напълни само с части от яката и плетения шал.
Беше стигнала върха на стълбището.
Изохка, сграбчи нещото-котка и го откъсна от себе си.
То ухапа ръката й.
Тя го запокити встрани.
Нещото-гущер беше още на крака й. Ухапа бедрото й на десетина сантиметра над коляното.
Тя се пресегна, хвана го, бе ухапана и по другата ръка. Откъсна обаче гущера от себе си и го запрати по стъпалата.
Духът, подобен на котка, вече се приближаваше към нея с блестящи сребърно-бели очи, пищеше и показваше зъби и нокти като триони.
Като черпеше сили от отчаянието си, Ребека сграбчи медния парапет и се изправи на крака навреме, за да ритне котката. За щастие ритникът попадна на място и духът се изтъркаля многократно по снега.
Гущерът отново се втурна към нея.
Нямаше ли край? Едва ли можеше да държи и двете гадини далече от себе си. Беше уморена, слаба и замаяна, а болката от раните я измъчваше.
Обърна се и като направи всичко възможно да пренебрегне бодежите, които пробягваха като токови удари през крака й, се завтече към вратата, през която Пени и Дейви бяха влезли в катедралата.
Нещото-гущер се хвана за края на палтото й, покачи се нагоре, заобиколи я, мина отпред и явно този път смяташе да се насочи към лицето й.
Подобният на котка дух също се беше върнал, беше я грабнал за ходилото и извърташе крака й. Тя достигна вратата и опря гръб в нея. Беше на края на силите си — поемаше и изпускаше с мъка въздуха, като че ли той беше железен.
В такава близост до катедралата, до самата й стена, духовете станаха мудни, както тя се бе надявала, както бе станало и когато преследваха Пени и Дейви. Гущерът, който се бе хванал за палтото й отпред пусна едната си уродлива ръка и замахна към лицето й. Но той вече не беше по-бърз от нея. Тя мигом отдръпна глава и усети, че ноктите само одраскват съвсем леко долната част на брадичката й. Успя да издърпа гущера от себе си, без да бъде ухапана; захвърли го колкото можа по-далече, към улицата. Успя да отдели и нещото-котка от крака си и го запрати встрани.