— Недей да бъдеш така сигурен. — Карвър свали капачката от единия буркан и го подаде на Джак. — Опитай.
Джак потопи буркана в басейна, провлачи го по мрамора, загреба малко вода, според него не повече от петдесет грама, и примигна от изненада, когато вдигна съда пълен. Още повече се учуди, когато видя, че в басейна бе останала точно толкова вода, колкото имаше преди да загребе.
Погледна към Карвър.
Черният човек му се усмихна и намигна. Подаде му и втория буркан, след като отвъртя капачката му.
Джак отново успя да напълни съда и отново локвичката вода в басейна остана същата.
4
Лавел стоеше до прозореца и гледаше към бурята. Вече не беше в психически контакт с малките убийци. Ако имаше повече време, за да ги насочва, те все още биха могли да убият децата на Досън и тогава той би съжалявал, че е пропуснал забавлението. Но време почти не му бе останало.
Джак Досън идваше и никаква магия, колкото и силна да е тя, не би могла да го спре.
Лавел не беше сигурен защо всичко бе тръгнало зле така бързо и така изцяло. Може би е било грешка да се насочи към децата. Божествата на Рада винаги се ядосваха на бокора, който употребяваше силата си срещу деца и винаги се стремяха, ако могат, да го унищожат. След като веднъж е решил да постъпи така, човек трябва да е много внимателен. Не можа да се досети и за една грешка, която би могъл да допусне. Бе добре въоръжен — пазеше го цялата сила на божествата на мрака.
И все пак Досън идваше.
Лавел се дръпна от прозореца.
Прекоси тъмната стая и отиде до гардероба.
Извади автоматичен пистолет, калибър 32, от най-горното чекмедже.
Досън идваше. Добре. Да дойде.
5
Ребека седна в страничния кораб на катедралата и дръпна над коляното десния крачол на дънките си. Раните от зъби и нокти доста кървяха, но нямаше опасност за живота й. Дънките донякъде я бяха защитили. Ухапванията бяха дълбоки, но не прекалено. Нямаше засегнати важни вени или артерии.
Младият свещеник, отец Валоцки, се наведе до нея и се ужаси от раните.
— Как стана това? Какво ви нарани?
— Духове — едновременно отговориха Пени и Дейви, на които изглежда бяха омръзнали опитите да го убедят.
Ребека свали ръкавиците си. Дясната й ръка бе прясно ухапана и кървеше, но нямаше откъснато месо, бяха само четири малки пробождания. Ръкавиците, както и дънките, бяха осигурили известна защита. Лявата й ръка бе ухапана на две места — от едното място кървеше, но не повече от дясната ръка, а второто бе старо — още от къщата на Фей.
— Каква е тази кръв по врата ви? — попита отец Валоцки Той приближи ръка до лицето й, внимателно й махна дланта за да огледа драскотините под брадичката.
— Дреболия — успокои го тя. — Парят, но няма нищо сериозно.
— Мисля, че трябва да ви се направи подходяща превръзка. Хайде.
Тя спусна крачола на дънките си.
— Най-добре ще е да ви отведа до енорийската квартира — предложи той, докато й помагаше да стане.
— Не — отсече тя.
— Не е далече.
— Оставаме тук — настоя тя.
— Но това прилича на ухапвания от животно. Трябва да се вземат мерки. Има инфекции, бяс… Вижте, квартирата е съвсем близо. Не е нужно и да излизаме в бурята. Има подземен проход между катедралата и…
— Не — настоя Ребека. — Оставаме тук, в катедралата, където сме защитени.
Даде знак на Пени и Дейви да дойдат при нея и те с готовност застанаха от двете й страни.
Свещеникът изгледа всеки от тях поотделно, проучи лицата им, срещна очите им и лицето му потъмня:
— От какво се страхувате?
— Децата не ви ли казаха нещо? — попита Ребека.
— Бърбореха за духове, но…
— Не е било само бърборене.
Ребека се почувства странно, че тъкмо на нея се падаше да обявява и да защитава нещо свръхестествено, след като тя винаги бе била всичко, но не и човек с широта на разбиранията по въпроса. Затова се поколеба. После му разказа по възможно най-сбития начин за Лавел, за изтреблението на фамилията Карамаза и за вуду-дяволите, които в момента преследваха децата на Джак Досън.
Когато завърши, свещеникът не й каза нищо и не пожела да срещне очите й. Остана дълго с отправен към пода поглед.
— Разбира се, вие не ми вярвате — въздъхна тя.
Той вдигна глава със смутено изражение:
— О, не мисля, че вие… точно ме лъжете. Сигурен съм, че вие вярвате във всичко, което ми казахте. Но за мене вуду-то е мошеничество, набор от примитивни суеверия. Аз съм служител на светата Римска църква и вярвам в едничката истина, истината, че нашият спасител…
— Вярвате в рая, нали? И в ада?
— Разбира се. Това е част от католическата…