— По-студена е и от труп.
— Отнася се с тебе приятелски като доберман, измъчван от ужасен зъбобол и жестока диария.
— Държи се като че ли тя не диша и не ходи до клозета като останалите хора.
— Истинска мръсница — добави Ал Дюфрен.
— Е, не е чак толкова лоша, след като веднъж я опознаеш — обади се накрая Джак.
— Мръсница — повтори Ал.
— Вижте сега — започна Джак, — ако беше мъж, бихте казали само, че е малко надуто ченге, а дори и бихте я уважавали за това. Но тъй като е надуто ченге-жена, твърдите, че е само студена кучка.
— Познавам мръсниците, когато ми се изпречат — отсече Ал.
— Голяма мръсница — добави Уит.
— Има си и хубавите черти — не се предаваше Джак.
— Така ли? — засмя се Фил Ейбрахамс. — Кажи една.
— Наблюдателна е.
— Такива са и лешоядите.
— Умна е. Действа бързо.
— Такъв е бил и Мусолини. При него влаковете са се движили по разписание.
— И никога няма да изостави партньора си, ако нещата загрубеят на улицата — настояваше Джак.
— По дяволите, няма ченге, което не би подкрепило партньора си — възрази Ал.
— На някои им се случва — сви рамене Джак.
— Те се броят на пръсти. Ако им се случва по-често, няма да се задържат за дълго в полицията.
— Работи сериозно — не се предаваше Джак. — Поема си цялото натоварване.
— Добре, добре — съгласи се Уит, — значи си гледа работата прилично. Но защо не може освен това и да се държи като човек?
— Мисля, че никога не съм я чул да се засмее — отбеляза Фил.
— И къде й е сърцето? — възкликна Ал. — Има ли изобщо сърце?
— Разбира се, че има — отговори му Уит. — Малко каменно сърце.
— Все пак — реши се Джак, — навярно ще предпочета Ребека за партньор вместо който и да е от вас — обсипаните с награди маймуни.
— Сериозно?
— Да. Тя е много по-чувствителна, отколкото вие искате да й признаете.
— Ха-ха! Чувствителна!
— Ето какво било значи!
— Той не го казва само защото е дама.
— Тя му е легнала на сърцето.
— Тя ще си окачи тестисите ти като гердан, стари приятелю.
— Като го гледам такъв, може вече и да ги е прибрала.
— Сега вече можем да я очакваме всеки миг да се появи с брошка от неговия…
— Слушайте, момчета, между мене и Ребека няма нищо освен… — започна Джак.
— Пада ли си по камшици и вериги, Джак?
— А, сто на сто! А също и по ботуши и кучешки оглавници.
— Сваляй ризата и ни покажи белезите, Джак.
— Неандерталци! — изруга Джак.
— Тя с кожен сутиен ли се движи?
— Кожен ли? Приятел, тая мръсница сигурно си слага стомана.
— Кретени — изсъска Джак.
— Мислех си, че изглеждаш зле последните няколко месеца — наблегна Ал. — Сега вече знам какво ти е. По тебе е играл камшикът, Джак.
— Определено е камшик — съгласи се Фил.
Джак знаеше, че няма смисъл да се спори с тях. Протестите му само щяха да ги забавляват и да им дадат още смелост Усмихна се и остави вълната от добродушни обиди да минава покрай ушите му, докато накрая играта им омръзне.
Най-после каза:
— Добре, момчета. Позабавлявахте се. Но от това не искам да се пуснат глупави клюки. Разберете, че между мене. и Ребека няма нищо. Мисля; че тя наистина е чувствителен човек под външната си грубост. Под позата на алигаторска студенина, която тя с такива усилия поддържа, се крие топлина и нежност. Това е мнението ми, макар че не съм стигнал до него от личен опит. Разбирате ли?
— Може и да няма нищо помежду ви — замисли се Фил, — но като гледа човек как ти провисва езика, когато говориш за нея, явно ти се иска да има.
— Да — добави Ал, — когато говориш за нея, започват да ти текат лигите.
Дразненето започна още веднъж, но този път се въртяха много по-близо до истината от преди. Джак не можеше да съди от лични преживявания, че Ребека е чувствителна и необичайна, но го усещаше и искаше да се сближат повече. Би дал почти всичко, за да бъде с нея — не просто да е близо до нея, близостта я имаше по пет-шест дена на седмица, вече почти десет месеца, — но наистина да е със нея, да споделя най-съкровените й мисли, които тя така старателно пазеше. Биологичното привличане и потръпването в половите жлези бяха силни, в това спор нямаше. Все пак тя бе доста красива. Но не красотата й го привличаше най-силно.
Спокойствието й, дистанцията, която оставяше между себе си и останалите, я превръщаха в предизвикателство, на което никой мъж не би устоял. Но и това не го бе заинтересувало най-силно от всичко.
От време на време, рядко, не по-често от веднъж седмично, тя оставяше за малко, между няколко секунди и минута, твърдата й обвивка да падне и той зърваше една друга, съвсем различна Ребека, отвъд познатата студена външност; един уязвим и изключителен човек, когото си струва да познаваш и да задържиш до себе си. Това запленяваше Джак Досън — краткият поглед към топлината и нежността й, заслепяващото й излъчване, което тя винаги прекъсваше в мига, когато усетеше, че е позволила да се мерне през аскетичната маска.