Изправи се със стиснати юмручета и се опита да реши какво да прави сега.
Погледна към усмихнатия афиш на Скот Бейо до леглото си и й се прииска той да се заеме със случая. Скот Бейо никога не би се уплашил от мишката. Би пропълзял направо под леглото, би хванал жалкия гризач за опашката и би го пуснал в алеята зад блока им, без да му навреди, защото Скот Бейо бе не само смел — той бе също добър, чувствителен и внимателен.
Но Скот го нямаше тук. Бе си в Холивуд и се занимаваше с телевизионното си шоу.
Тогава оставаше татко.
Пени не искаше да буди баща си, докато не е абсолютно, определено, стопроцентово сигурна, че наистина имаше мишка. Ако татко дойдеше да търси мишката и преобърнеше стаята, но не я откриеше, щеше да се държи с нея като с дете, просто ужасно. А на нея й оставаха само два месеца до дванайсетия рожден ден и най-омразното й нещо беше да се държат с нея като с дете.
Не можеше да види нищо под леглото, защото там бе много тъмно и защото завивките й се бяха провесили почти до пода и също пречеха.
Нещото под леглото — мишката под леглото! — просъска и издаде гърлен стържещ звук. Приличаше почти на глас. Дрезгав, студен и злонамерен гласец, който й редеше нещо на чужд език.
Възможно ли бе мишката да издава такъв звук?
Погледна към Дейви. Той все така си спеше.
На стената до леглото на брат й бе подпряна пластмасова бейзболна бухалка. Тя я грабна за дръжката.
А под нейното легло особеното, неприятното съскане, драскане и скърцане продължаваше.
Направи няколко стъпки натам, сниши се и се опря с ръце и колене на пода. Протегна дясната си ръка с пластмасовата бухалка към увисналите одеяла и ги вдигна върху леглото, където им е мястото.
Все още не виждаше нищо отдолу. Тясната пролука бе тъмна като пещера.
Звуците бяха престанали. Пени изпита неприятното чувство, че нещо се взира към нея откъм масленочерните сенки… нещо повече от обикновена мишка… нещо, което знаеше, че тя е само слабо момиченце… нещо умно, а не просто глупаво животно, умно поне колкото нея, нещо, което знаеше, че може да се втурне навън и да я излапа жива, ако поиска.
Олеле. Не. Детинщини. Глупости.
Тя прехапа устна и реши да не се държи като безпомощно дете — замахна с края на бейзболната бухалка под леглото. Размаха я навсякъде, като се опитваше да накара мишката да изпищи или да побегне навън.
Оттатъшният край на бухалката изведнъж бе уловен, задържан. Пени се опита да го издърпа. Не успя. Опъваше го и го въртеше, но бе стиснат здраво.
След това бе изтръгнат от ръцете й. Бухалката изчезна под леглото с изтропване и дрънчене.
Пени бързо се дръпна назад — докато се блъсна в леглото на Дейви. Дори не забеляза, че се движи. В един миг бе на ръце и колене до леглото си, в следващия миг си блъсна главата в дюшека на Дейви.
Братчето й изстена, изхърка, пусна дъха си с малко слюнка и продължи да спи.
Под леглото на Пени отново нищо не се движеше.
Тя вече бе готова да извика на помощ баща си, готова да приеме риска, че ще се отнесат с нея като с дете, и наистина извика, но думата отекна единствено в съзнанието й, татко, татко, татко! От устата й не излезе и звук. Бе временно онемяла.
Светлината трепна. Кабелът на лампата бе включен в контакт зад леглото й. Нещото под леглото се опитваше да я изключи.
— Татко!
Този път от устата й се отрони нещо, макар и не кой знае какво; вместо дума се получи само дрезгав шепот.
А лампата изгасна.
Тя чу, че в тъмната стая нещо се движи. Нещо излезе изпод леглото и тръгна през стаята.
— Татко!
Можа едва да прошепне. Преглътна, стори й се трудно, после преглътна отново в опит да овладее полупарализираното си гърло.
Скърцане.
Взирайки се в мрака, Пени потрепера, после проплака.
Осъзна обаче, че скърцането й е познато. Беше вратата към спалнята. Пантите трябваше да се смажат.
Усети — повече отколкото можа да види в мрака, — че вратата се отваря, а тъмната й плоскост се движи през станалата още по-гъста тъмнина. Тя бе открехната. Сега почти сигурно бе широко отворена. Пантите престанаха да скърцат.
Мистериозният стържещосъскащ звук определено се отдалечаваше от нея. Нещото все пак не смяташе да я нападне. Отиваше си.
Вече беше при вратата, на прага.
А сега се озова в коридора.
Стоеше поне на три метра от вратата.
Сега го… нямаше.
Секундите отлитаха бавно като минути.
Какво беше това?
Не беше мишка. Нито сън.
Тогава какво?
Накрая Пени се изправи. Коленете й се огъваха.
Тръгна и с опипване откри нощната лампа на Дейви. Запали я и светлината огря спящото момче. Бързо обърна конусовидния абажур настрани от него.