Би могъл да си представи как изкарва пламенна седмица с Шели Паркър на Бахамските острови — о, да. Но само една седмица. В края на седмицата, въпреки сексуалната й енергия и очевидните й възможности в това отношение, той почти сигурно би се отегчил от нея. В края на седмицата разговорът с Шели едва ли би му давал повече от разговор със стена. А Ребека никога не би могла да стане отегчителна — тя бе жена с безбройно много пластове и с безброй изненади. И след двайсет години брак, Ребека със сигурност би продължавала да бъде интересна за него.
Брак? Двайсет години?
„Боже, какво само говоря! — помисли си той удивен. Да не би да съм влюбен… може би наистина съм влюбен?“
— Така че какво знаете за Баба Лавел? — обърна се той към Шели.
— Нямам намерение да ви казвам нищо за фамилията Карамаза — въздъхна тя.
— Ние не ви питаме нищо за тях. Само за Лавел.
— Тогава просто забравете за мене. Излизам си. Да не сте намислили да ме задържите като свидетел?
— Вие не сте били свидетелка на убийствата. Само ни кажете какво знаете за Лавел и можете да си вървите.
— Добре. Той се появи изведнъж преди няколко месеца и започна да разпространява кокаин — венозен и за смъркане. Но не бяха само дребни продажби. За един месец успя да привлече двайсетина продавачи от улицата, снабдяваше ги добре и стана ясно, че смята да разшири дейността си. Така поне ми каза Винс. Не го знам от първа ръка, защото никога не съм имала вземане-даване с наркотиците.
— Не, разбира се.
— Е, никой, ама никой, в града не може да се занимава с това, ако не се е уговорил с чичото на Винс. Така поне се говори навсякъде.
— Това съм го чувал и аз — сухо отбеляза Джак.
— Така че някои хора от фамилията Карамаза казали на Лавел да спре продажбите си, докато не се споразумее със семейството. Приятелски съвет.
— Като „уважаеми присъстващи в черквата“ — подхвърли Джак.
— Да — съгласи се Шели, без дори да се усмихне. — Но той не спрял, както му било казано. Вместо това откаченият негър пратил послание на Карамаза, с което му предлагал да си поделят нюйоркския бизнес, по половина за всекиго, макар че Карамаза го притежавал целия.
— Доста смело от негова страна — забеляза Ребека.
— Не, по-скоро бе нагло — възрази Шели. — Все пак Лавел е просто никой. Кой е чувал за него преди тази история? Според Винс, старият Карамаза решил, че Лавел просто не е наясно с основни неща и пратил двама души да му ги обяснят.
— Дали е трябвало да му счупят краката? — попита Джак.
— Дори нещо по-дошо — добави Шели.
— Винаги става по-лошото.
— Но на пратениците им се е случило нещо — продължи Шели.
— Мъртви ли са?
— Не съм сигурна. Винс просто приемаше, че никога не са се върнали.
— Това значи, че са мъртви.
— Навярно. Така или иначе Лавел предупредил Карамаза, че е някакъв вуду-магьосник, така че цялата фамилия не би могла да се пребори с него. Всички се изсмели на това, разбира се. А Карамаза изпратил петима от най-добрите си, най-едри мръсници, които знаели как да наблюдават и да изчакват, докато изберат подходящия момент.
— И тях ли ги постигна нещо? — попита Ребека.
— Да. Четирима изобщо не се върнаха.
— А петият? — попита Джак.
— Бил е захвърлен на тротоара пред къщата на Дженаро Карамаза в Бруклин хайтс. Жив. Наранен, издраскан, нарязан, но жив. Лошото е, че със същия успех би могъл и да е мъртъв.
— Защо?
— Бил е откачен като маймуна.
— Какво?
— Шантав. Напълно луд — добави Шели, като въртеше чашата с уиски в ръце. — Според това, което Винс е разбрал, този тип трябва да е видял какво се е случило на останалите четирима и това явно му е било достатъчно, за да се побърка — да стане на маймуна.
— Как се казва?
— Винс не ми каза.
— Къде е той сега?
— Предполагам, че дон Карамаза го е прибрал някъде.
— И още ли е… откачен?
— Сигурно.
— А Карамаза прати ли трети екип?
— Не, не съм чула. Предполагам, че след това оня Лавел му е пратил бележка — „Щом искаш война, война да бъде.“ И е предупредил фамилията да не подценява силата на вуду-то.
— И този път никой не се е смял — подхвърли Джак.
— Никой — съгласи се Шели.
Замълчаха за миг.
Джак погледна сведените очи на Шели. Не бяха зачервени. Кожата наоколо не бе подпухнала. По нищо не личеше да е плакала за Винс Васталяно, любовника си.
Чуваше вятъра отвън.