В салона, изцяло обзаведен в бежово и кралско синьо, имаше стилно примесени френски провансалски и съвременни мебели. Стаята би изглеждала топла и уютна, ако цялата не бе оплискана с кръв.
Първият труп бе прострян по гръб върху пода, покрай преобърната овална масичка. Трийсетинагодишен мъж. Висок и плещест. Тъмните му панталони бяха скъсани.
Яялата му риза също бе скъсана, а по-голямата й част бе кървавочервена. Беше в подобно на Васталяно и Рос състояние — жестоко изпохапан, обезобразен.
Килимът около трупа бе пропит с кръв, но пораженията не обхващаха единствено тази част от стаята. Лъкатушеща кървава следа водеше от единия край на салона към отсрешния, после отново се връщаше — беше отчаяният маршрут на жертвата, която се е опитвала да избяга от нападателите си и да се отърве от тях.
На Джак започна да му се повдига.
— Това е просто като кланица! — възкликна Ребека.
Мъртвият бе носил оръжие. Презраменният му кобур бе празен. Пистолетът със заглушител, калибър 38, лежеше покрай него.
Джак прекъсна един от лабораторните техници, който бавно обикаляше стаята и вземаше образци от кръвта:
— Не сте пипали пистолета, нали?
— Разбира се, че не — възмути се техникът. — Ще го отнесем в лабораторията в найлонов плик и там ще снемем отпечатъците.
— Чудех се дали е било стреляно с него.
— А, това е почти сигурно. Открихме четири употребени гилзи.
— Същия калибър?
— Да.
— А открихте ли куршумите от тях? — попита Ребека.
— И четирите. — Техникът им посочи. — Два в онази стена, един в рамката на вратата там и един в тапицерията на този фотьойл тук.
— Значи изглежда не е уцелил онова, в което се е прицелвал — кимна Ребека.
— Навярно не е. Четири гилзи и четири куршума.
Всичко е съвсем точно.
— А как не е могъл да уцели от толкова близо? — учуди се Джак.
— Откъде мога да знам. — Техникът сви рамене и продължи работата си.
В спалнята бе по-окървавено отколкото в салона. Имаше и двама мъртъвци.
А имаше и двама живи мъже. Полицейски фотограф, който правеше всевъзможни снимки. И съдебен медик на име Брендан Мългрю, висок и слаб човек с изпъкнала Адамова ябълка, който оглеждаше положението на двата трупа.
Една от жертвите бе просната върху двойното легло — с главата към долния край и боси крака, обърнати към таблата. Едната му ръка лежеше покрай него с отворена нагоре длан. Носеше хавлия и кървав костюм.
— Доминик Карамаза — позна го Джак.
— По какво съдиш? — Ребека огледа съсипаното лице.
— По доста малко неща.
Другият труп лежеше на пода по корем с обърната настрани глава и разкъсано на лентички лице. Беше облечен като другия от салона — бяла риза, тъмни панталони, презраменен кобур.
Джак извърна глава от кървящата и разкъсана кожа. Стомахът му гореше — оттам бяха тръгнали киселини и се бяха спрели под сърцето му. Потърси в джоба си опаковка с хапчета за по-добро храносмилане.
И двете жертви в спалнята носеха оръжие. Но то им бе помогнало не повече отколкото на човека от салона.
Трупът на пода все още стискаше пистолет със заглушител — така незаконен както и гаубица на президентска пресконференция. Беше същият като пистолета от пода на първата стая.
Човекът от леглото не бе могъл да задържи пистолета у себе си. Той лежеше върху намачканите чаршафи и одеяла.
— Смит и Уесън, Магнум. 357 — позна го Джак. — Достатъчно мощен е, за да пробие дупка колкото юмрук в тялото на всеки, който му се изпречи.
Към него нямаше прикрепен заглушител, тъй като бе револвер, а не пистолет, затова Ребека забеляза:
— Ако с това нещо се стреля на закрито, шумът ще е като от оръдие. Би трябвало да го чуят от единия край на етажа до другия.
— И с двата ли пистолета е стреляно? — обърна се Джак към Мългрю.
Съдебният лекар кимна:
— Да. Ако се съди по намерените гилзи, магазинът на пистолета е бил напълно изпразнен. Десет патрона. А онзи с Магнума е успял да стреля пет пъти.
— И не е уцелил похитителя си? — обади се Ребека.
— Явно не — съгласи се Мългрю, — макар че вземаме кръвни проби от целия апартамент с надеждата да намерим някоя кръвна група, която не съвпада с кръвните групи на трите жертви.
Трябваше да се махнат от труповете, за да може фотографът да направи снимките си.
Джак забеляза две внушителни дупки в стената отляво на леглото:
— Тези от калибъра. 357 ли са?
— Да — кимна Мъгрю. Той преглътна с мъка, Адамовата му ябълка се раздвижи. — И двата куршума са преминали през стената, в съседната стая.