— Помните ли точно в колко часа чухте плъховете?
— Не до минутата. Но трябва да е било към осем и половина.
— Около час преди да почнат убийствата в съседния апартамент — обърна се Джак към Ребека.
— Става все по-странно и по-странно — разтревожено кимна тя.
11
В апартамента на произшествието трите обезобразени трупа все още стояха по местата си.
Специалистите от лабораторията още не бяха привършили. В салона единият минаваше с прахосмукачка килима покрай трупа. Щяха да изследват по-късно съдържанието на събраното.
Джак и Ребека отидоха до най-близката решетка на отоплението — правоъгълник с размери трийсет на три сантиметра, закрепен към стената на десетина сантиметра от тавана. Джак занесе един стол под нея, изправи се на него и я огледа.
— Краят на тръбата е укрепен с извита навътре подпора — забеляза той. — Винтовете минават и през ъглите на решетката, и през подпората.
— От моето място — обади се Ребека — се виждат главичките само на два болта.
— Това е всичко. Но ако нещо се опита да излезе от тази тръба, ще трябва да махне поне единия, за да разхлаби решетката.
— А няма такива умни плъхове — допълни тя.
— Дори и да е умен, по-умен от всички останали създадени от Бога плъхове по земята, просто Алберт Айнщайн в царството на плъховете, пак не би могъл да свърши тази работа. Би трябвало да работи от вътрешната страна с насочена отвертка. А с крачката си не би могъл да подхване и да преобърне сложната конструкция.
— Нито пък със зъби.
— Не. За тази работа са нужни пръсти.
Всъщност тръбата бе прекалено малка, за да може човек, дори дете, да пролази през нея.
— А ако плъховете са били много, няколко десетки, притиснати един до друг в тръбата и са се борели да излязат през решетката? — предположи Ребека. — Ако цяла глутница от тях е натиснала достатъчно силно вътрешната страна на преградата, не би ли могло болтовете да бъдат изтласкани от подпората, а после и самата решетка
Той огледа решетката пред себе си. Тя се движеше леко нагоре и надолу, навътре и навън, но не много.
— Тази е доста добре закрепена — отбеляза той.
— Сигурно някоя от останалите е по-хлабава.
Джак слезе от стола и го върна на мястото му. Обиколиха апартамента и огледаха всички решетки към отоплителната система — две в салона, една в спалнята, една в банята. Навсякъде преградите стояха плътно на място.
— Нищо не е влязло в апартамента през отоплителните тръби — заключи Джак. — Може и да успея да се убедя, че плъхове биха полазили до решетката и биха я съборили, но и два живота да живея, не бих повярвал, че са се върнали през същата тръба и някак са успели да сложат решетката на мястото й. Няма плъх — а и друго животно, — който да е така добре обучен, да е така сръчен.
— Разбира се, че няма. Това е просто смешно.
— И така? — запита той.
— И така — въздъхна тя. — Значи за тебе е просто странно съвпадение, че хората тук явно са изпохапани до смърт скоро след като Уик е чул плъхове в стените.
— Не обичам съвпаденията — махна с ръка той.
— Нито пък аз.
— Обикновено се оказва, че не са съвпадения.
— Точно така.
— И все пак това е най-вероятното. Съвпадението, искам да кажа. Освен ако…
— Освен ако какво? — заинтересува се тя.
— Освен ако не пожелаеш да вземеш под внимание вуду-то, черната магия…
— Не, благодаря.
— … демони, пълзящи през стените…
— Джак, за Бога!
— … появяват се, убиват, а после се разтапят обратно в стените и просто изчезват.
— Това не ми се слуша.
— Просто се шегувам, Ребека — усмихна се той.
— Как не. Може и да си мислиш, че не хващаш вяра на такива щуротии, но дълбоко в себе си, част от съзнанието ти е…
— … прекалено готова да приеме всичко — довърши той.
— Ако настояваш да го представиш като шега…
— Наистина. Настоявам.
— Но е така. Въпреки всичко.
— Би могло да съм готов да приема всичко. Не е изключено…
— Изключено е.
— … но поне не съм твърдоглав.
— Нито пък аз.
— Или уплашен.
— Какво трябва да значи това?
— Отгатни сама.
— Намекваш, че аз съм уплашена?
— А не си ли, Ребека?
— От какво?
— От снощи например.
— Не ставай смешен…
— Тогава нека зарежем темата.
— Добре, засега.
— Единайсет и двайсет е — погледна часовника си той. — Ще направим обедна почивка в дванайсет. Ти обеща да поговорим, докато обядваме.