— Тук още не сме привършили — обади се Джак.
— Това ще го поемат други — увери го Грешам. — И между другото получихме някои сведения по вашето запитване за Лавел.
— От телефонната компания ли? — попита Джак.
— Това е едното. При тях няма номер на никакъв Баба Лавел — със или без вписване в указателя. А миналата година са имали само двама клиенти, записани като Лавел. Изпратих човек тази сутрин да говори с двамата. Никой от тях не е черен като, вашия Лавел. И никой не е чувал за човек на име Баба. Никой от двамата не е предизвикал и най-малкото подозрение у моя човек.
Тласнат от внезапен силен порив на вятъра, снегът застърга по прозореца като пясък. Пето авеню долу за миг се загуби под въртящите се снежинки.
— А какво казват от електроснабдяването? — попита Джак.
— Същото положение — отсече Грешам. — Никакъв Баба Лавел.
— Може би се е регистрирал под името на някой свой приятел.
— Свързахме се и с отдела за имиграция — поклати глава Грешам. — Никой под името Лавел, Баба или който и да е там не е искал миналата година краткосрочно или дългосрочно жителство.
— Значи пребивава нелегално в страната — намръщи се
Джак.
— Или изобщо го няма — подхвърли Ребека.
Те учудено я погледнаха.
— Не съм убедена, че изобщо съществува Баба Лавел — обясни тя.
— Разбира се, че съществува — възрази Джак.
— Чували сме доста за него и сме видели това-онова… — продължи тя. — Но когато въпросът опре до реални доказателства за съществуването му, оставаме винаги с празни ръце.
Грешам бе силно заинтересуван, а това обезкуражи Джак.
— Смяташ, че Лавел е само нечия измислица? Нещо като… манекен, зад когото истинският убиец или убийци се прикриват?
— Защо не? — сви рамене Ребека.
— Малко заблуда — продължи все така заинтересуваният Грешам. — Всъщност тук може би се крие някое друго от мафиотските семейства, което е предприело нещо срещу Карамаза — иска да се качи на най-високото стъпало в бизнеса.
— Лавел съществува — настоя Джак.
— Изглеждаш толкова сигурен. Защо така? — попита Грешам.
— И аз не знам. — Джак се загледа към обсипаните със сняг манхатънски небостъргачи. — Няма да се преструвам, че имам някакви сериозни основания. Просто е… инстинкт. Чувствам го отвътре. Лавел съществува. Той е някъде там. Някъде там е… и мисля, че е най-злият и най-опасен мръсник, с когото би ни се наложило да се срещнем.
2
По време на обедната почивка в училището „Уелтън“ Пени Досън реши, че не е гладна. Дори не си направи труда да отиде до отреденото й ново шкафче, за да си вземе кутията с обеда. Остана на чина си подпряла глава и със затворени очи, като се преструваше, че е задрямала. В стомаха си усещаше горчива ледена топка. Беше болна — не от вирус, а от страх.
Не беше казала на никого за сребристооките духове в мазето. И без това никой не би й повярвал, че наистина ги е видяла. И съвсем сигурно никой не би повярвал, че в края на краищата духовете щяха да се опитат и да я убият.
Но тя знаеше какво я чака. Не знаеше защо трябваше да се случи тъкмо на нея. Не знаеше и точно как щеше да й се случи. Не знаеше откъде се бяха взели духовете. Не знаеше и дали ще й се удаде възможност да им избяга; може би нямаше да има начин. Но знаеше какво възнамеряваха да й причинят. О, да.
А и не се тревожеше единствено от собствената си съдба. Боеше се и за Дейви. Щом духовете преследваха нея, биха могли да се насочат и към него.
Чувстваше се отговорна за Дейви, особено след смъртта на майка им. Тя беше все пак голямата му сестра. Голямата сестра е длъжна да се грижи за братчето си и да го пази, дори и ако понякога отегчава.
В момента Дейви беше на долния, втори етаж със съучениците и учителите си. Поне засега беше в безопасност. Духовете явно нямаше да се покажат, когато наоколо има много хора — те очевидно са много потайни същества.
Но после? Какво щеше да стане след училище, когато трябваше да си отидат вкъщи?
Не виждаше как би могла да защити себе си или Дейви.
С глава върху ръцете си и със затворени очи, като се преструваше, че дреме, тя тихичко се помоли. Но не мислеше, че това би й помогнало.
3
Джак и Ребека спряха при телефонните автомати във фоайето на хотела. Той се опита да се свърже с Нейва Руни. Заради новото си назначение към специалния екип нямаше да може да прибере децата от училище, както бяха говорили, и се надяваше Нейва да ги посрещне и да ги отведе у тях за известно време. Тя не вдигна слушалката и той реши, че може би все още чисти в неговия апартамент, опита и своя телефон, но и там никой не отговори.