— Какво искате? — попита Ребека, без да помръдне.
— Да поговорим малко. — Карамаза имаше съвсем лек сицилиански акцент. Гласът му звучеше изненадващо културно.
— Тогава говорете — отсече тя.
— Не така. Прекалено студено е. — Снегът се сипеше покрай Карамаза и влизаше в колата. — Нека се настаним по-удобно.
— На мене ми е удобно — настояваше тя.
— Е, на мене не ми е. — Карамаза се намръщи. — Слушайте, знам някои много ценни за вас сведения. Реших да ви ги кажа сам. Аз. По това не можете ли да разберете колко е важно? Но нямам намерение да говоря на улицата, пред хората, за Бога!
— Влизай, Ребека — подкани я Джак.
Тя го послуша и влезе с отвратено изражение.
Джак се вмъкна в колата след нея. Седнаха обърнати назад от двете страни на вградените бар и телевизор, а Карамаза остана с лице към тях.
От предната седалка Руди докосна един бутон и дебела плексигласова преграда отдели двете части на колата.
Карамаза вдигна дипломатическото си куфарче, сложи го върху коленете си, но не го отвори. Погледна към Джак и Ребека замислено и хитро.
Старецът приличаше на гущер. Очите му бяха покрити от тежки, неравни клепачи. Беше почти напълно плешив. Лицето му бе сбръчкано и сухо с остри черти и широка уста с тънки устни. Движенията му също бяха като на гущер — стоеше много дълго неподвижен, а после се оживяваше за малко, бързо завърташе и обръщаше глава.
Джак не би се изненадал ни най-малко, ако между сухите устни на Карамаза се покажеше дълъг, раздвоен език.
Карамаза извърна глава към Ребека:
— Нямате никакво основание да се боите от мен.
— Да се боя? Нищо подобно — учуди се тя.
— Когато се колебаехте дали да влезете в колата, аз си помислих…
— О, това не беше от страх — ледено процеди тя. — Безпокоях се дали в химическото чистене ще успеят да премахнат вонята от дрехите ми.
Суровите очички на Карамаза се свиха. Джак изстена вътрешно.
— Не виждам защо да не бъдем любезни един към друг — каза старецът, — особено след като е от взаимен интерес да си сътрудничим.
Тонът му не бе на хулиган, а по-скоро на банкер.
— Сериозно? — сопна се Ребека. — Значи не виждате защо? Тогава нека ви обясня.
— О, Ребека… — промълви Джак. Но тя не пожали Карамаза:
— Вие сте гангстер, крадец, убиец, пласьор на наркотици, сводник. Това обяснение стига ли ви?
— Ребека…
— Не се тревожи, Джак. Не съм го обидила. Не можеш да обидиш прасето просто като му кажеш, че е прасе.
— Не забравяй — напомни й Джак, — че той днес е загубил брат си и племенника си.
— Които също бяха пласьори на наркотици, гангстери и убийци — не се предаваше тя.
Карамаза бе останал без думи от яростта й. Ребека го изгледа злобно и продължи:
— Вие не изглеждате особено натъжен от смъртта на брат си. На тебе изглежда ли ти печален, Джак?
Без и следа от гняв или дори вълнение в гласа си, Карамаза й обясни:
— Във fratellanza1 сицилианците не плачат.
От устата на повехналия старец тази декларация за твърдост прозвуча изключително глупаво.
Все така спокойно и отново с равния тон на банкер, Карамаза допълни:
— Ние обаче чувстваме. И си отмъщаваме.
Ребека го оглеждаше с явна неприязън.
Ръцете на стареца лежаха съвършено неподвижни, като влечуги, върху дипломатическото куфарче. Обърна змийските си очи към Джак:
— Лейтенант Досън, може би трябва да преговарям с вас в случая. Вие изглежда не споделяте… предразсъдъците на лейтенант Чандлър.
— Тук изцяло грешите — тръсна глава Джак. — Съгласен съм с всичко казано от нея. Самият аз просто не бих го изрекъл.
Той погледна към Ребека.
Тя му се усмихна, доволна, че я е подкрепил. Джак продължи да я гледа, макар че говореше на Карамаза:
— Понякога прямостта и нападателността на партньорката ми идват в повече и не помагат на работата. Тя изглежда не може или не иска да се съобрази с това.
Усмивката й веднага изчезна. Карамаза подхвърли, без да прикрива сарказма си:
— Е, какво имаме тук — двама самоуверени полицаи, почти светци? Предполагам, че и никога не сте приемали подкуп, дори в дните, когато като униформени ченгета сте обикаляли по маршрута си и парите едва са ви стигали за наема.
Джак посрещна твърдия и внимателен поглед на стареца и заяви:
— Да. Така е. Аз никога не съм вземал.
— Дори някой бакшиш…
— Не.
— … или някое претъркулване в леглото с някоя проститутка, която се опитва да се отърве от затвора, или…
— Не.
— … малко кокаин или марихуана от някой разпространител, който ви е молил да извърнете глава.
— Не.
— Бутилка уиски или двайсетдоларова банкнота по Коледа?