Опита се да спре. Не можа.
Опита да се обърне към патрулната кола. Не можа.
Сърцето му лудо биеше.
Беше зашеметен, дезориентиран.
Въпреки студения въздух вратът му започна да се поти.
Звънът на телефона беше като махало, напомняше на ритмичното, лъскаво движение на джобен часовник в ръката на хипнотизатора. Звукът неумолимо го привличаре към себе си, както в древността моряците са били примамвани към рифовете от песента на сирените.
Знаеше, че търсят него. Знаеше, без да разбира как го знае.
Вдигна слушалката.
— Ало.
— Детектив Досън! Радвам се на тази възможност да говоря с вас. Добри ми човече, ние прекалено дълго отлагаме разговора си.
Гласът бе дълбок макар и не басов, равен и елегантен, имаше образовано английско произношение, примесено с характерната за тропическите области напевност, от която думи като „жена“ излизаха като „жуна“. Очевидно карибски изговор.
— Лавел? — попита Джак.
— Да, разбира се. Кой друг?
— Но откъде знаехте…
— Че сте там? Добри ми човече, без да си давам особено много труд, аз се интересувам от вас.
— Вие сте тук, нали? Някъде по улицата, в един от апартаментите наоколо?
— Нищо подобно. Харлем не ми допада.
— Бих искал да поговорим — предложи Джак.
— Ние говорим.
— Искам да кажа лице в лице.
— О, струва ми се, че не е нужно.
— Няма да ви арестувам.
— Не бихте могли. Нямате улики.
— Е, тогава…
— Но ще намерите някое извинение, за да ме задържите ден-два.
— Не.
— А аз не искам да ме задържате. Имам си работа.
— Давам ви дума, че няма да ви задържим за повече от няколко часа, само ще ви зададем въпросите си.
— Така ли?
— Можете да ми вярвате, щом ви давам дума. Аз не го правя току-така.
— Колкото и да е странно, сигурен съм, че е така.
— Тогава защо не дойдете, за да си поговорим, да изясним някои неща, да свалите подозрението от себе си?
— Е, разбира се. Но не мога да сваля подозрението, защото всъщност съм виновен. — Лавел се засмя.
— Казвате ми, че вие стоите зад убийствата?
— Разбира се. Нали тъкмо това ви казват отвсякъде?
— Обаждате се да направите самопризнание?
Лавел отново се засмя:
— Обаждам се, за да ви посъветвам нещо.
— Така ли?
— Отнесете се към този случай, както би постъпила полицията в родното ми място, в Хаити.
— Как постъпва тя?
— Не се намесва, когато си има работа с бокор със сила като моята.
— Сериозно?
— Просто не смее.
— Това е Ню Йорк, а не Хаити. И в полицейската академия не ни учат на суеверен страх.
Джак запазваше гласа си спокоен и любезен. Но сърцето продължаваше да се блъска силно в гърдите му.
— Освен това хаитянската полиция не би искала да се намесва, когато бокорът се е насочил към такава ненужна измет като фамилията Карамаза. Не ме мислете за убиец, лейтенанте. Смятайте ме за ликвидатор, който извършва сериозна услуга на обществото. Ето как биха постъпили в Хаити.
— Нашата философия тук е по-друга.
— Жалко.
— Ние мислим, че убийството е престъпление независимо кой е жертвата.
— Колко опростено.
— Вярваме в неприкосновеността на човешкия живот.
— Това е глупаво. Ако Карамаза умрат, какво ще загуби светът? Само шепа крадци, убийци и сводници. На тяхно място ще дойдат други крадци, убийци и сводници. Не аз, разбирате ли? Вие може и да мислите, че аз съм равен на тях, че съм също убиец, но аз не съм като тях. Аз съм жрец. Не искам да управлявам търговията с наркотиии в Ню Йорк. Искам само да я отнема от Дженаро Карамаза като част от наказанието му. Искам да го разсипя финансово, да го оставя без уважение сред себеподобните му, да откъсна от него семейството и приятелите му, да ги избия, да го науча как се скърби. Когато стане това, когато той е изоставен, самотен и уплашен, когато е страдал известно време и се е изпълнил с черно отчаяние, ще унищожа и него, но бавно и много по-мъчително. После ще си отида, ще се върна на островите и повече няма да ви безпокоя. Аз съм просто оръдие на справедливостта, лейтенант Досън.
— Справедливостта наистина ли изисква убийството на внуците на Карамаза?
— Да.
— Невинни малки деца?
— Те не са невинни. Носители са на кръвта му, на гените му. Това ги прави виновни колкото него.
Карвър Хамптън имаше право — Лавел беше луд.
— Разбирам — продължи Лавел, — че вие ще имате неприятности в службата си, ако не изправите поне някого пред съда за тези убийства. Цялото полицейско управление ще бъде нападнато в печата, ако не се направи нещо. Това ми е ясно. Така че ако искате, мога да уредя да се пръснат множество улики срещу една от другите мафиотски фамилии в града. Вие ще можете да припишете убийствата на Карамаза на някои от другите нежелани елементи, да ги пратите в затвора и така да се отървете от още една нежелана група бандити. Приятно ще ми е да ви помогна по този начин.