— Да, но който ви замести, няма да има достатъчно широта, за да се заинтересува от възможностите и ефекта на вуду. Ще се придържа към нормалните полицейски процедури, а мене от това не ме е страх.
— Искате да кажете, че само широтата ми представлява заплаха за вас? — стресна се Джак.
Лавел подмина въпроса.
— Добре. Щом няма да се оттеглите, поне спрете проучванията си за вуду-то. Работете както Ребека Чандлър би искала — като че ли това е обикновено разследване на убийства.
— Каква безочливост само — ахна Джак.
— Наистина мисленето ви е освободено, макар и съвсем малко, и можете да допуснете възможността за свръхестествено обяснение. Не се впускайте в тази посока. Само това искам от вас.
— О, само това, така ли?
— Задоволете се с отпечатъците от пръсти, с лабораторните техници, с нормалните експерти и стандартните инструменти. Разпитвайте всички свидетели, които искате…
— Благодаря много за разрешението.
-… това не ме интересува. — продължи Лавел, като че ли Джак не се бе обадил. — По този начин никога няма да ме откриете. Аз ще съм свършил с Карамаза и ще си пътувам обратно към островите преди да попаднете на улика. Просто забравете за връзката с вуду.
Удивен от наглостта му, Джак попита:
— А ако реша да не забравям?
По телефонната линия нещо засъска и Джак си спомни черната змия, за която му бе разказал Карвър Хамптън; зачуди се дали Лавел не би могъл някак да изпрати змия по жицата и през слушалката да го ухапе по ухото и главата, през микрофончето — да го ухапе по устните, по носа и очите… Отдалечи слушалката от себе си и я огледа предпазливо, после се почувства глупаво и я върна на ухото си.
— Ако настоявате да научите повече за вуду-то, ако продължавате с това направление в разследването… тогава синът и дъщеря ви ще бъдат разкъсани на парчета.
Една от заплахите на Лавел накрая засегна Джак. Усети как стомахът му се преобръща и свива.
— Помните ли как изглеждаха Доминик Карамаза и бодигардовете му…
После и двамата заговориха едновременно — Джак крещеше, а Лавел поддържаше хладния си сдържан тон.
— Слушай, гаден кучи сине…
— … в хотела — старият Доминик, целият накъсан…
— … да не си припарил…
— … с изтръгнати очи, целият в кръв?
— … децата ми, защото аз…
— Когато привърша с Дейви и Пени…
— … ще ти гръмна мръсната тиква!
— … няма да са нищо освен мъртво месо…
— … ще те намеря…
— … а може би първо ще изнасиля момичето…
— … смърдящ лайнар!
— … защото тя наистина е нежно и сочно парче. Понякога ги обичам нежни, много малки и нежни, невинни. Удоволствието е да ги поквариш, нали?
— Като заплаши децата ми, мръсен гад, ти изхвърли всяка възможност, каквато би имал. Кой си мислиш, че си? Боже, къде си мислиш, че се намираш? Това е Америка, лайно глупаво. Тук такива неща не може да ти се разминат — да заплашваш децата ми.
— Ще те оставя да мислиш до довечера. Тогава, ако не се оттеглиш, ще ударя Дейви и Пени. И ще го направя много болезнено.
Лавел затвори.
— Чакай! — изкрещя Джак.
Затропа по вилката, като се опитваше да възстанови връзката, да върне Лавел. Не успя, разбира се.
Беше стиснал така силно слушалката, че ръката го заболя, а мускулите го заболяха чак до рамото. Трясна слушалката толкова силно, че едва не я разби.
Дишаше като бик, замаян от движението на червения плащ. Усещаше пулса си в слепоочията, чувстваше и топлината в изчервеното си лице. Възлите в стомаха му болезнено се затегнаха.
След миг се извърна от телефона. Трепереше от гняв. Стоеше под снега и постепенно идваше на себе си.
Всичко щеше да е добре. Няма за какво да се тревожи. Пени и Дейви бяха на сигурно място в училището, където имаше достатъчно много хора, които да се грижат за тях. Беше добро, надеждно училище с първокласна охрана. А Фей щеше да ги прибере в три часа и да ги отведе вкъщи; Лавел нямаше откъде да знае за това. Или знаеше? Не, разбира се. Той не е Бог. Може да е бокор, жрец с истинска сила, първокласен магьосник. Но не е Бог. Така че децата ще са на безопасно място при Фей и Кийт. Всъщност може би не е лошо да останат в апартамента на Джеймисънови тази нощ. Или за следващите няколко дена, докато Лавел бъде заловен. Фей и Кийт няма да имат нищо против — на тях ще им бъде приятно, ще могат да поглезят племенниците си. Би могло дори да не се пускат Пени и Дейви на училище, докато всичко това не свърши. А той ще поговори с капитан Грешам за осигуряване на защита за тях — да се остави униформен полицай у Джеймисънови, когато той самият няма да е там. Шансовете на Лавел да открие децата не са особено големи. Дори е доста малко вероятно. Но все пак… А ако Грешам не приемеше заплахата сериозно, ако решеше, че денонощното дежурство би било разхищение, тогава би могъл да уреди нещо с момчетата, с останалите детективи — те биха му се притекли на помощ, както и той би им помогнал, ако нещо подобно някога се случеше и на тях; всеки би отделил по няколко часа от свободното си време, за да дежури у Джеймисънови; всичко за колегата, чието семейство е застрашено, това е част от колегиалното отношение. Добре. Чудесно. Всичко ще се нареди.