Когато Джак разказа за тези събития и на Грешам, капитанът се обърна към Ребека и я запита:
— Ти какво мислиш за това?
— Мисля, че можем спокойно да приемем, че Лавел е опасен луд, а не поредният хулиган, който се опитва да припечели нещо от търговията с наркотици — отвърна тя. — Това не е просто битка за територии сред подземния свят и ние ще допуснем голяма грешка, ако се опитаме да приемем същото отношение като при обичайните войни между бандите.
— А какво друго ни остава? — попита Грешам.
— Мисля, че би трябвало да проверим внимателно този Карвър Хамптън — предложи тя. — Възможно е той и Лавел и двамата да са замесени в това.
— Не — отсече Джак. — Хамптън не се преструваше, когато ми каза, че е ужасен от Лавел.
— А откъде е знаел Лавел кога точно да се свърже с телефонния автомат? — попита Ребека. — Откъде е знаел точно кога ще минеш покрай него? Един от отговорите е, че е бил през цялото време в задната стая, на магазина на Хамптън и те е видял да си тръгваш.
— Не е бил — възрази Джак. — Хамптън просто не е толкрва добър актьор.
— Той е умен мошеник — сви вежди тя. — Но дори и да не е свързан с Лавел, мисля, че трябва да заведем довечера хора в Харлем и сериозно да претърсим квартала около телефонния автомат… и от другата страна на кръстовището. Ако Лавел не е бил в магазина на Хамптън, той трябва да е наблюдавал от някой апартамент на същата улица. Няма друго обяснение.
Освен ако вуду-то наистина действа, помисли си Джак.
— Нека детективите проверят апартаментите от двете стани на улицата — продължи Ребека — и да видят дали Лавел не се крие в някой от тях. Да покажат наоколо снимката на Лавел. Може някой да го е виждал в квартала.
— Планът не е лош — одобри Грешам. — Ще го изпълним.
— Мисля още че и заплахата срещу децата на Джак трябва да се приеме сериозно. Нека при тях има охрана, когато Джак го няма.
— Съгласен съм — кимна Грешам. Ще пратя човек веднага.
— Благодаря, капитане — надигна се Джак. — Но мисля, че това може да почака до сутринта. Децата в момента са при балдъза ми и не мисля, че Лавел би ги открил там. Казах й да внимава да не я проследят, когато ги взема от училище. Освен това Лавел каза, че ще ми остави време до края на деня да реша дали да се откажа от връзката с вуду; предполагам, че това включва и вечерта.
Грешам са облегна на ръба на бюрото:
— Ако искаш, мога да те оттегля от работата. Това не е трудно.
— В никакъв случай — отсече Джак.
— Ти сериозно ли приемаш заплахата му?
— Да. Но се отнасям сериозно и към работата си. Ще се занимавам с разследването до края.
Грешам запали нова цигара и дръпна силно.
— Джак, наистина ли мислиш, че около това вуду може да има нещо?
Джак усети вторачения поглед на Ребека и отвърна:
— Изглежда доста безсмислено да се приема сериозно. Но просто не мога да го изключа от възможностите.
— А аз мога — намеси се Ребека. — Лавел може и да вярва в него, но това не го прави по-истинско.
— А как ще обясниш състоянието на труповете?
— Очевидно Лавел използва някакви обучени животни — обясни тя.
— Това е почти толкова смело предположение колкото и вуду-то — поклати глава Грешам.
— Както и да е — махна с ръка Джак, — днес ние говорихме за всичко това. Единственото малко, зло и подлежащо на дресировка животно, за което се сетихме, е порът. Видяхме и доклада от съдебния медик — пристигна в четири и половина. Следите от зъби не принадлежат на порове; не са и на което и да е животно от Ноевия ковчег.
— Лавел е от Карибските острови — напомни Ребека. — Не е ли възможно да използва някое местно животно, за което нашите патолози не са и чували — някакъв екзотичен гущер или нещо подобно?
— Вече започваш да се ловиш за сламки — подхвърли Джак.
— Така е — съгласи се Грешам. — Но все пак си струва да се провери. Добре. Нещо друго?
— Да — вдигна глава Джак. — Можете ли да ми обясните как разбрах аз, че телефонното обаждане на Лавел беше за мен? Защо ме притегли оня автомат?
Вятърът удари по прозорците.
Тиктакането на стенния часовник зад бюрото на Грешам изведнъж започна да изглежда по-силно от преди. Капитанът сви рамене:
— Предполагам, че никой от нас не може да ти отговори на това, Джак.
— Не се притеснявайте. И аз самият нямам отговор.
Грешам се изправи:
— Добре, ако това е всичко, може би ще е по-добре двамата да си тръгнете, да си отидете вкъщи, да си починете. Работният ви ден доста се проточи, екипът вече действа и мисля, че ще можем да изкараме без двама ви до утре. Джак, ако останеш още няколко минути, ще ти покажа списъка на дежурните полицаи от всяка смяна, така че ще можеш сам да избереш кой да охранява децата ти.