— Невероятно!
— О, знам, че музиката му е мазна, прекалено загладена, малко изкуствена. Но ми звучи добре. Харесвам я. И още нещо. Не харесвам Алан Алда.
— Но на всички им харесва Алан Алда!
— Мисля, че е шарлатанин.
— Ах ти, отвратителен злодей!
— Харесвам фъстъчено масло и сандвичи с лук!
— Ах! Алан Алда не би ял фъстъчено масло и сандвичи с лук.
— Но имам една голяма добродетел, която ми стига като компенсация за всички тия ужасни пороци — заяви той.
— И каква е тя? — усмихна се тя.
— Обичам те.
Този път тя не го помоли да не го казва.
Целуна го.
Ръцете й го обгърнаха.
— Люби ме пак — прошепна тя.
12
Обикновено, колкото и късно да разрешаваха на Дейви да си легне, Пени я оставяха един час след него. Да си легне последна бе просто нейно право, преимуществото на превеса от четири години във възрастта. Тя винаги се бореше смело и настойчиво, когато се появеше и най-малкият опит да й се отнеме това ценно и неотменимо право. Тази вечер обаче, в девет часа, когато леля Фей предложи на Дейви да си умие зъбите и да се насочи към леглото, Пени се престори, че й се спи и заяви, че и тя е готова за лягане.
Не можеше да остави Дейви самичък в тъмната спалня, където духовете можеха да полазят по него. Длъжна бе да остане будна и да го пази, докато дойде баща им. После щеше да разкаже на татко всичко за духовете с надеждата, че този път ще я изслуша преди да прати за мъжете с усмирителните ризи.
Тя и Дейви бяха дошли у Джеймисънови без принадлежност за преспиване, но не им беше трудно да се приготвят за лягане. Тъй като понякога оставаха да нощуват при Фей и Кийт, когато баща им имаше работа до късно вечерта, за тях тук имаше запасни четки за зъби и пижами. А в гардероба на спалнята за гости имаха и резервни чифтове бельо, така че утре нямаше да се наложи да излязат, без да са го сменили. След десет минути вече се бяха сгушили удобно под завивките на двойното легло.
Леля Фей им пожела приятни сънища, изгаси лампата и затвори вратата.
Мракът беше гъст и задушаващ.
Пени се пребори с пристъпа на клаустрофобия. Дейви помълча, а после се обади:
— Пени?
— Хм?
— Тук ли си?
— А кой си мислиш, че каза „хм“?
— Къде е татко?
— Работи вечерта.
— Искам да кажа… наистина.
— Наистина работи вечерта.
— А ако са го наранили?
— Не са.
— А ако са стреляли по него?
— Не са. Щяха да ни кажат, ако е бил ранен. Сигурно биха ни завели и до болницата, за да го видим
— Съмнявам се. Те се опитват да пазят децата от такива лоши случки.
— Ще престанеш ли да се тревожиш, за Бога? Татко е добре. Ако е бил прострелян или нещо друго, леля Фей и чичо Кийт щяха досега да са научили.
— Но те може би знаят.
— Ако те знаеха, щяхме да разберем и ние.
— Как?
— Щеше да си проличи, дори и да се опитваха да го прикрият.
— Как щеше да си проличи?
— Щяха да се държат с нас другояче. Биха се държали странно.
— Те винаги се държат странно.
— Искам да кажа странно в друг смисъл. Щяха да бъдат прекалено любезни към нас. Щяха да ни глезят, защото щяха да ни съжаляват. И мислиш ли, че леля Фей би критикувала татко цяла вечер, както направи, ако знаеше, че е прострелян и лежи в някоя болница.
— Е… не. Сигурно си права. Дори и леля Фей не би направила това.
Престанаха да говорят.
Пени лежеше с подпряна върху възглавницата глава и се вслушваше.
Нищо не се чуваше. Само вятърът отвън. А отдалече бръмчене от снегорини.
Погледна през прозореца — правоъгълник от смътна снежна видимост.
Дали духовете щяха да дойдат през прозореца?
През вратата?
Може би щяха да се промъкнат през пукнатина покрай паркета или да влязат като дим и да се втвърдят, когато напълно са проникнали в стаята. Вампирите правят такива неща. Беше го гледала в един от старите филми за Дракула.
Или пък щяха да излязат от килера.
Отправи поглед към най-тъмния ъгъл на стаята, където беше килерът. Не можеше да види вратата му — само мрак.
Може би до задната част на килера водеше вълшебен, невидим тунел, който можеше да се види и да се използва само от духовете.
Това беше смешно. Наистина ли? И самата мисъл за духовете беше смешна и все пак ги имаше; тя ги беше видяла.
Дишането на Дейви стана дълбоко, бавно и ритмично. Той бе заспал.
Пени му завиждаше. Знаеше, че тя вече никога няма да заспи.
Времето минаваше. Бавно.
Погледът й сновеше по тъмната стая. Прозорецът. Вратата. Килерът. Прозорецът.
Не знаеше откъде ще дойдат духовете, но беше сигурна, напълно сигурна, че щяха да дойдат.