13
Лавел седеше в тъмната си спалня.
Нови убийци се бяха вдигнали от ямата и бяха изпълзели в нощта, в бруления от бурята град. Скоро и двете деца на Досън щяха да бъдат заклани, щяха да бъдат превърнати в обикновени купчини мъртво месо.
Мисълта радваше и вълнуваше Лавел. От нея дори получи ерекция.
Ритуалите го бяха изсушили. Не физически или умствено. Той беше нащрек, чувстваше се свеж и силен. Но силите му на бокор се бяха изчерпали; беше време да ги възстанови. В момента той беше бокор единствено по име — изсушен така, той всъщност бе само човек, а не му се харесваше да бъде само човек.
Прегърнат от мрака, той се пресегна нагоре с ума си — през тавана, през покрива на къщата, през снежния въздух към енергията на злото, която плуваше през големия град. Внимателно отбягваше теченията от благотворна енергия, които също бушуваха из града, защото от тях нямаше никаква полза; всъщност те представляваха заплаха за него. Потапяше се в най-тъмните и най-зловонните въздушни течения и ги оставяше да се влеят в него, докато успя да напълни отново резервоарите си.
След минути се прероди. Сега вече беше нещо повече от човек. По-малко от божество, да. Но много, много повече от обикновения човек.
За тази вечер имаше да извърши още една магия и той с радост очакваше да дойде моментът. Щеше да унижи Джак Досън. Накрая щеше да накара Досън да разбере колко страховита е силата на изкусния бокор. И тогава, след като децата на Досън бъдат унищожени, той щеше да осъзнае колко глупав е бил да ги изложи на такъв риск, като е предизвикал бокора. Щеше да види колко лесно е било да ги спаси — просто като преглътне гордостта си и се оттегли от разследването. Тогава за детектива щеше да стане ясно, че той самият е подписал смъртната присъда на децата си и това ужасно разкритие щеше да го съсипе.
14
Пени седна в леглото си и за малко не извика леля Фей.
Беше чула нещо. Странен, остър писък. Не беше човешки. Беше слаб. Много отдалеч. Може би в друг апартамент, няколко етажа по-надолу в сградата. Писъкът изглежда бе достигнал до нея през отоплителните тръби.
Зачака напрегнато. Минута. Две минути. Три.
Писъкът не се повтори. А нямаше и други неестествени звуци.
Но тя знаеше какво бе чула и какво значеше то. Бяха тръгнали към нея и Дейви. Вече ги търсеха. Скоро щяха да бъдат тук.
15
Този път те се любиха бавно, лениво, болезнено нежно; гушеха се, мърмореха си без думи и нежно-нежно се галеха. Поредица от замечтани усещания — чувство, че се носиш по водата, че си въплътил единствено слънчевата светлина и други видове енергия; възторжено изпадане в безтегловност, пропадане. Този път между тях нямаше толкова секс, колкото емоционално свързване, духовен обет, извършен чрез плътта. И когато накрая Джак бликна дълбоко в кадифените й недра, той усети, че сякаш се слива и разтапя, става част от нея, а почувства че и тя изпитва същото.
— Това беше чудесно.
— Съвършено.
— По-хубаво ли беше от фъстъчено масло и сандвичи с лук?
— Почти толкова.
— Ах ти, проклетнико!
— Хей, фъстъченото масло и сандвичите с лук са страхотни, ще знаеш.
— Обичам те — призна той.
— Радвам се — отвърна тя,
Имаше известно подобрение.
Тя все още не съумяваше да си признае, че и тя го обича. Но той не се тревожеше особено. Знаеше, че е така.
Беше седнал на края на леглото и се обличаше.
Тя седеше от другата страна и слагаше синия си пеньоар.
И двамата се сепнаха от внезапно рязко движение. Един поставен в рамка плакат от художествена изложба на Джаспар Джоунс се откъсна от куката си и излетя от стената. Беше голям плакат, метър и двайсет на осемдесет сантиметра, поставен зад стъкло. Известно време сякаш висеше във въздуха, после се удари в пода до леглото с оглушителен трясък.
— Какво става, по дяволите? — възкликна Джак.
— От какво ли се получи това? — зачуди се Ребека. Плъзгащата се врата към килера се отвори с удар, трясна се, отвори се пак.
Скрин с шест чекмеджета се отдели от стената, наклони се към Джак, той отскочи и тежката мебел се удари в пода със звука на бомбена експлозия.
Ребека се дръпна към стената и застана там — скована и ококорена, със свити в юмруци ръце.
Въздухът бе студен. В стаята се надигна вихрушка. Не само течение, а вятър силен почти като по улиците отвън. А студеният вятър нямаше откъде да влезе — вратата и прозорецът бяха добре затворени.
Сега изглежда невидими ръце сграбчиха пердетата на прозореца и ги отскубнаха от релсата им. Пердетата се скупчиха на пода, а самата релса също бе изтръгната от стената и хвърлена настрани.