8
Фей отвори вратата, видя пистолета на Джак и го изгледа уплашено:
— Боже, за какво е това? Какво правиш? Знаеш как мразя оръжията. Махни това нещо.
От вида на Фей, която отстъпи, за да влязат, Джак разбра, че децата са добре и се поотпусна с облекчение. Все пак попита:
— Къде е Пени? Къде е Дейви. Добре ли са?
Фей погледна към Ребека и започна да се усмихва, после осъзна какво бе казал Джак и му се намръщи:
— Добре? Е, разбира се, че са добре. Съвсем отлично са. Аз може и да нямам собствени деца, но знам как да се грижа за тях. Мислиш ли, че бих позволила нещо да се случи на двете ми маймунки? За Бога, Джак, не разбирам…
— Някой проследи ли ви, като идвахте насам от училището? — припираше Джак.
— И за какво бяха всички тия глупости все пак? — разсърди се Фей.
— Не бяха глупости. Мисля, че ти обясних. Някой опита ли се да те проследи? Ти наистина се огледа, както ти казах, нали, Фей?
— Да, да, да. Оглеждах се. Никой не се опита да ме проследи. А и не мисля…
Докато говореха, бяха преминали от антрето в хола. Джак се огледа и не видя децата.
— Фей, къде са те, по дяволите?
— Не ми говори с този тон, за Бога. Какво си мислиш…
— Фей, по дяволите!
Тя се отдръпна от него.
— В гостната са. С Кийт — бързо и раздразнено му посочи тя. — Сложихме ги да си легнат към девет и половина и вече и мислехме, че спят дълбоко, когато изведнъж Пени изпищя…
— Изпищя!
— … и каза, че в стаята имало плъхове. Е, разбира се, у нас няма… Плъхове!
Джак скочи през хола, забърза по късия коридор и нахлу в гостната.
Нощните лампи, осветлението в ъгъла и на тавана — всичко беше запалено.
Пени и Дейви седяха в долния край на двойното легло, все още по пижами. Когато видяха Джак, извикаха радостно, изтичаха при него и го прегърнаха:
— Татко! Татко!
Джак бе така възторжен да ги открие живи, така благодарен, че за миг остана без думи. Просто ги грабна и ги притисна към себе си.
Въпреки цялата светлина в стаята, Кийт Джеймисън държеше и фенерче. Беше отишъл до тоалетката и с фенерчето в ръка гледаше в тъмнината зад решетката на отвора за отоплението. Обърна се към Джак и се намръщи:
— Там става нещо странно. Аз…
— Духове! — обади се Пени притисната към Джак. — Идват, татко, искат мене и Дейви, не им давай, не им давай да ни хванат, моля ти се — аз ги чакам, чакам и чакам, плаша се, а сега вече са почти тук. — Думите се гонеха една след друга, изливаха се от нея, а накрая тя се разплака.
— Няма-няма — погали я Джак и я притисна към себе си. — Успокой се сега. Успокой се.
Фей и Ребека го бяха последвали от хола.
Ребека бе възприела обичайното си хладно и делово поведение. Беше при килера на спалнята и сваляше дрехите на децата от закачалките.
— Първо, Пени закрещя, че имало плъхове в стаята й — подхвана Фей, — а после взе да нарежда за духове и беше почти в истерия. Опитах се да й обясня, че е било само кошмар…
— Не беше кошмар! — извика Пени.
— Разбира се, че е било — поклати глава Фей.
— Наблюдават ме цял ден — продължи Пени. — И един от тях беше в стаята ни снощи, татко. А днес в мазето на училището бяха цяла тълпа. Сдъвкали са обяда на Дейви. А също и моите учебници. Не знам какво искат, но те ни преследват и са духове, истински духове, кълна се!
— Добре — съгласи се Джак. — Искам да ми разкажеш всичко, до най-малката подробност. Но по-късно. Хайде сега да се махаме оттук.
Ребека донесе дрехите им.
— Облечете се — подкани ги Джак. — Не си правете труд да сваляте пижамите. Просто облечете дрехите отгоре.
— Какво за Бога… — започна Фей.
— Трябва да изведем децата оттук — махна с ръка Джак. — И то бързо.
— Но ти се държиш, като че ли наистина вярваш в тия приказки за духовете — учуди се Фей.
— Аз съвсем сигурно не вярвам в духове, но наистина мисля, че имаме плъхове — обади се Кийт.
— Не, не, не — възмути се Фей. — Не може да бъде. Не и в тази сграда.
— В шахтите за отоплението — посочи Кийт. — Чух ги със собствените си уши. Затова се мъчех да надникна вътре с фенерчето, когато ти връхлетя, Джак.
— Шшшшт — вдигна пръст Ребека. — Чуйте.
Децата продължаваха да се обличат, но никой не проговори.
Отначало Джак не чуваше нищо. После… странно съскане-мърморене-ръмжене.
Това не е никакъв плъх, помисли си той.
В стената нещо изтрака. После задраска и ядосано застърга. Шумове от дейност — дрънкане, почукване, стъргане, тропане.
— Боже мой — ахна Фей.
Джак взе фенерчето от Кийт, отиде до тоалетката и насочи лъча към шахтата. Светлината бе ярка и фокусирана в точка, но не помогна особено, за да разсее чернотата струпана зад прорезите на решетката.